Трумэн Капоте - Хладнокръвно

Обитателите на Галерията се запознаха с новите си съседи на 2 ноември 1961 г. Пазачът, който придружаваше пристигналите до килиите им, ги представи:

— Мистър Йорк, мистър Латъм, приятно ми е да ви запозная с мистър Смит. И с мистър Хикок, и с мистър Андрюс — „най-милото момче в Уилкот“!

Когато парадът отмина, Хикок чу Андрюс да се смее и попита:

— Какво толкова смешно каза онова копеле?

— Нищо — отговори Андрюс. — Но си помислих: когато преброиш моите три и вашите четири и техните седем, това прави четиринадесет убити, а ние сме само петима. Ако разделиш четиринадесет на пет, ще получиш средно…

— Четиринадесет на четири — сопнато го поправи Хикок. — Тук има четирима убийци и един несправедливо осъден. Аз не съм гаден убиец! Косъм не съм свалял от главата на никого!

Хикок не се отказа да пише писма и да протестира срещу присъдата си. Накрая едно от писмата даде резултат. Получателят Еверет Стирмън, председател на Комитета за юридическа помощ на Канзаската асоциация на правистите, се обезпокои от настоятелното твърдение на Хикок, че той и съучастникът му не са били съдени безпристрастно. Според него „враждебната атмосфера“ в Гардън Сити е попречила да се образува жури от безпристрастни съдебни заседатели и следователно би трябвало да се разреши ново разглеждане на делото в друг град. Колкото до съдебните заседатели, които бяха избрани, поне двама от тях се изказали на клетвения разпит така, че явно личало предубеждението им. („Запитан да каже мнението си за смъртното наказание, един кандидат отговори, че, общо взето, е против него, но в този случай не е.“) За нещастие клетвеният разпит не беше протоколиран, защото, според канзаското съдопроизводство, това може да стане само ако бъде изрично поискано от обвинението или защитата. Освен това много от съдебните заседатели „били добри познати“ на покойниците. „Също и съдията Тейт. Той бил интимен приятел на мистър Клътър.“

Но най-много кал Хикок хвърли върху двамата адвокати Артър Флеминг и Харисън Смит, чиято „некомпетентност и неспособност“ били главната причина за сегашната му участ. Защитата им не била подготвена, липсвала й задълбоченост и както се загатваше в писмата, тази липса на каквито и да са усилия не била случайна, а „била тайно споразумение между обвинение и защита“.

Това бяха тежки обвинения. Те накърняваха професионалната репутация на двама уважавани адвокати и на един изтъкнат окръжен съдия. Ако твърденията бяха дори отчасти верни, значи, гражданските права на осъдените са били накърнени. Подтиквана от мистър Стирмън, адвокатската асоциация предприе действия без прецедент в историята на канзаската юриспруденция. Назначи един млад адвокат от Уичита, Ръсел Шулц, да проучи обвиненията и ако доказателствата ги потвърдят, да оспори валидността на присъдата, като изиска ревизия на делото и разглеждането му по същество от Канзаския върховен съд, който неотдавна беше потвърдил присъдата.

Анкетата на Шулц изглеждаше доста едностранчива, защото почти не се разпростря по-нашироко от едно интервю с Хикок и Смит, след което адвокатът направи агресивни изказвания пред журналисти: „Въпросът е следният: имат ли право на пълноценна защита бедни, очевидно виновни подсъдими? Смятам, че щатът няма да бъде сериозно ощетен от смъртта на тези тъжители. Но сигурен съм, че никога няма да се съвземе от смъртта на наказателнопроцесуалния кодекс.“

Шулц подаде своята молба за ревизия и Канзаският върховен съд упълномощи един от своите пенсионирани съдии, уважавания Уолтър Дж. Тийл, да извърши щателно проучване, като разпита всички длъжностни и други лица, участвали в процеса. И така две години след гледането на делото целият състав се събра отново в съдебната зала на Гардън Сити. Единствените важни участници, които не присъстваха, бяха тогавашните подсъдими; на тяхно място, както изглеждаше, бяха съдията Тейт, старият мистър Флеминг и Харисън Смит, чиито кариери бяха застрашени — не толкова поради естеството на твърденията на тъжителя, колкото поради явното недоверие, което адвокатската асоциация му бе гласувала.

Проучванията на съдията Тийл бяха прехвърлени за кратко време в Лансинг. Там той изслуша показанията на Смит и Хикок. Необходими му бяха шест дни, за да разпита всички, не пренебрегна нито една подробност. Осем съдебни заседатели се заклеха, че не са познавали никого от убитото семейство; четирима признаха бегло познанство с мистър Клътър, но всички, включително и Н. Л. Дънан, чиновникът от летището, който бе дал спорния отговор през време на клетвения разпит, заявиха, че са заели заседателските си места без предубеждение. Шулц запита Дънан: