Трумэн Капоте - Хладнокръвно

— Това е прогнил свят — каза Латъм. — На него може да се въздейства само с низост. Той и нищо друго не разбира. Изгори хамбара на някого — ще го разбере. Отрови кучето му. Убий него.

Рони каза, че Латъм е „стопроцентово прав“ и добави: „Във всеки случай, когато убиеш някого, правиш му услуга.“

Първите, на които те решиха да направят тази услуга, бяха две жени от Джорджия, почтени домакини, които имаха нещастието да срещнат Йорк и Латъм скоро след като двамата избягаха от Форт Худ, откраднаха една камионетка и поеха към Джаксънвил, Флорида — родния град на Йорк. Срещнаха жените пред една бензиностанция в тъмните покрайнини на Джаксънвил през нощта на 29 май 1961 г. Първоначално избягалите войници се бяха упътили към Джаксънвил с намерение да посетят родителите на Йорк. Но когато пристигнаха там, Йорк реши, че може би ще е неразумно да се обажда на родителите си: баща му понякога изпадаше в ярост. Той и Латъм поразмислиха и избраха Ню Орлеан. Спряха да купят бензин. До тях друга кола черпеше гориво; в нея седяха две жени — бъдещите жертви, които след един приятно прекаран ден из магазините на Джаксънвил се връщаха у дома си — едно градче близо до границата Джорджия — Флорида. За съжаление те се бяха заблудили. Йорк, когото помолиха да ги упъти, беше много любезен.

— Просто карайте след нас. Ние ще ви отведем на верния път.

Но ги отведоха по съвсем погрешен — тесен, страничен, който свършваше в едно блато. Въпреки това жените доверчиво ги следваха, докато камионетката спря и при светлината на своите фарове те видяха, че услужливите младежи слизат от камионетката и идват към тях. Видяха също, но много късно, че и двамата държаха в ръце черни камшици, използвани за говеда. Камшиците бяха собственост на притежателя на откраднатата камионетка — скотовъдец. Идеята да удушат с тях жените беше на Латъм, което и направиха, след като ги ограбиха. В Ню Орлеан младежите си купиха пистолет и издълбаха две резки на дръжката. През следващите десет дни прибавиха нови резки в Тилахома, Тенеси. Там се снабдиха със спортна червена кола „Додж“, след като застреляха собственика й — търговски пътник. В предградието на Сент Луис, Илиной, убиха още двама мъже. Канзаската жертва, която последва предидущите пет, беше старец на име Ото Зиглер, шестдесет и две годишен, здрав, приятен човек — от онези хора, които няма да заминат изпаднали в беда мотористи, без да им предложат помощ. Една прекрасна юнска утрин, както минаваше с колата си по някакво канзаско шосе, мистър Зиглер забеляза червена спортна кола, спряла на пътя, капакът й беше вдигнат. Двама симпатични младежи човъркаха мотора. Как можеше добродушният мистър Зиглер да знае, че моторът е в пълна изправност — че това е хитрост, измислена, за да се ограбват и убиват услужливи хора? Последните му думи бяха: „Мога ли да ви помогна?“ Йорк изпрати куршум от шест метра разстояние и пръсна черепа на стареца. После се обърна към Латъм и каза:

— Каква точност, хъ?

Тяхната последна жертва беше най-трагичният случай. Осемнадесетгодишно момиче, което работеше като прислужница в един колорадски мотел. Там развилнелите се убийци прекараха нощта заедно с момичето. После й казаха, че отиват в Калифорния и я поканиха да ги придружи.

— Ела — настояваше Латъм, — може би ще станем кинозвезди.

Обляна в кръв, девойката заедно с набързо приготвения си куфар завърши своя път в едно дефиле близо до Крег, Колорадо. Но няколко часа след като беше застреляна и захвърлена там, нейните убийци действително застанаха пред кинокамера.

Намериха се хора, които ги бяха забелязали да се шляят около мястото, където беше убит Ото Зиглер. Описанието на пътниците в червената кола беше разпратено в Западните и Среднозападните щати. Блокираха пътищата и хеликоптери патрулираха шосетата. Хванаха Йорк и Латъм на един блокиран път в Юга. По-късно полицията в Солт Лейк Сити разреши на телевизионната компания да заснеме интервю с тях. Ако филмът се гледаше обеззвучен, щеше да остави впечатление, че се отнася до двама весели, хранени с мляко атлети, които разговарят за хокей, за бейзбол… за всичко друго, но не и за убийство или за ролите, които са играли, както те с хвалба признаваха, в смъртта на седем души.

— Защо — пита коментаторът, — защо го направихте?

И Йорк със самодоволна усмивка отговаря:

— Защото мразим света.

Законодателството и на петте щата, които си оспорваха правото да съдят Йорк и Латъм, утвърждава смъртното наказание: Флорида (екзекуция чрез електрически стол), Тенеси (електрически стол), Илиной (електрически стол), Канзас (бесилка) и Колорадо (газова камера). Канзас излезе победител, защото разполагаше с най-убедителните доказателства.