Трумэн Капоте - Хладнокръвно

— Смятате ли, сър, че ако бяхте на мястото на подсъдимите, бихте се съгласили да ви съдят съдебни заседатели с убеждения като вашите?

Дънан отговори, да, би се съгласил. Тогава Шулц попита:

— Спомнете си, питаха ли ви дали сте „за“ или „против“ смъртното наказание?

Свидетелят кимна:

— Отговорих, че при нормални условия щях вероятно да бъда против. Но поради величината на това престъпление вероятно ще гласувам „за“.

Схватката с Тейт беше по-трудна. Шулц скоро разбра, че е хванал тигъра за опашката. Отговаряйки на въпроси, свързани с интимното му приятелство с мистър Клътър, съдията каза:

— Той (Клътър) беше веднъж тъжител в този съд, дело, което аз председателствах, за щети, нанесени от катастрофирал самолет над, доколкото си спомням, овощната му градина. Вън от това не съм имал никакъв случай да общувам с него. Абсолютно никакъв. Вероятно съм го виждал веднъж или два пъти в годината.

Объркан, Шулц промени темата.

— Знаете ли — попита той — какво беше отношението на хората тук към арестуваните?

— Мисля, че зная — с язвителна увереност отговори съдията. — Моето мнение е, че отношението към тях беше като към всеки обвинен в углавно престъпление — че те трябва да бъдат съдени според закона. Ако са виновни, ще бъдат съдени. Срещу тях нямаше никакво предубеждение.

— Искате да кажете — лукаво запита Шулц, — че, според вас, не е имало никаква причина, поради която съдът по своя инициатива да разреши процесът да се гледа в друг град?

Устните на Тейт се свиха презрително, очите му засвяткаха.

— Мистър Шулц — каза той, сякаш името беше едно дълго съскане, — съдът не може по своя инициатива да разреши процесът да се гледа в друг град. Това би било в разрез с канзаските закони. Не можех да разреша подобно нещо, щом като то не бе поискано по законен път.

Но защо адвокатите на обвиняемите не бяха направили подобно искане?

Сега Шулц постави този въпрос на бившите защитници, защото, според прависта от Уичита, главната цел на анкетата беше да ги дискредитира и да докаже, че не са защищавали както подобава интересите на своите доверители. Флеминг и Харисън Смит издържаха яростната атака достойно — особено Флеминг, който със смела червена вратовръзка и постоянна усмивка изтърпя Шулц с благородно примирение. Обяснявайки защо не е подал молба за разглеждане на процеса в друг град, той каза:

— Тъй като пастор Коуън от методистката църква, човек солиден и изтъкнат, както и много други проповедници тук, бяха се вече изказали против смъртното наказание, помислих, че има предпоставки хората в този град да бъдат по-снизходителни по отношение на наказанието, отколкото в други градове из щата. Ако не се лъжа, и братът на мистър Клътър направи изявления пред печата, от които беше ясно, че и той е против това подсъдимите да бъдат осъдени на смърт.

Обвиненията на Шулц бяха много, но в основата на всички лежеше твърдението, че поради обществен натиск Флеминг и Харисън Смит съзнателно са пренебрегнали задълженията си. И двамата адвокати, твърдеше Шулц, са измамили клиентите си, като не са се консултирали достатъчно с тях (мистър Флеминг отговори: „Работих над делото най-старателно, отделих му повече време, отколкото на много други дела“); като са се отказали от предварителен разпит (Смит отговори: „Но, сър, нито мистър Флеминг, нито аз бяхме назначени за защитници по време на отказа“); като са правили изказвания пред журналистите и с това са напакостили на подсъдимите (Шулц на Х. Смит: „Известно ли ви е как ви цитира репортьорът Рой Къл от канзаския вестник «Дейли капитал»? Че на втория ден от процеса сте казали, че няма съмнение за вината на мистър Хикок, но ще се мъчите само да издействате доживотен затвор вместо смъртна присъда?“ Х. Смит на Шулц: „Не, сър. Ако съм цитиран да казвам това, то е било невярно.“); като не са подготвили подходяща защита.

Шулц наблегна най-много на последното и затова е важно да се цитира мнението на трима федерални съдии, написано по повод подадената по-късно жалба до Апелативния съд на Съединените щати, десети състав: „Все пак смятаме, че онези, които са разглеждали положението в ретроспект, не са имали представа за трудностите, срещнати от адвокатите Харисън Смит и Флеминг, когато последните са поели защитата на тъжителите. По времето, когато адвокатите са поели тези ангажименти, и двамата тъжители са били вече направили самопризнания и нито тогава, нито по-късно не са оспорили в щатските съдилища доброволността на тези признания. Радиото, откраднато от дома на Клътърови и продадено от тъжителите в Мексико Сити, е било намерено и адвокатите са знаели, че в ръцете на обвинението има и други неопровержими доказателства за вината на подсъдимите. Поканени да заявят дали се признават за виновни, подсъдимите са отговорили с мълчание и съдът се е видял принуден да впише в протокола отрицателен отговор. Не са били представени доказателства нито по време на съдебното дирене, нито по-късно, които биха оправдали насочването на защитата по линията на «Невиновност поради невменяемост». Опитът да се пледира тезата, че поради сериозни контузии при злополука, станала година по-рано, Хикок получавал главоболия и редки припадъци и следователно бил психически анормален, когато е извършил престъплението, напомня улавянето за пословичната сламка. Адвокатите са били изправени пред положение, при което жестоко престъпление, извършено над невинни хора, е вече признато. При тези обстоятелства с пълно основание биха могли да посъветват доверителите си да се признаят за виновни и да се оставят на милостта на съда. Единствената им надежда е била, че само някакъв обрат на съдбата може да спаси живота на тези объркани хора.“