Трумэн Капоте - Хладнокръвно

По-късно той ги прати и прощалната бележка на Андрюс се оказа деветият стих от „Елегия, написана в селски черковен двор“ от Грей.

— Анди наистина ми беше симпатичен. Беше побъркан — не наистина луд, като ония, дето крещят, но, нали разбирате, просто шантав. Постоянно говореше как ще избяга оттук и ще си изкарва хляба като наемен убиец. Обичаше да си представя как скита из Чикаго или Лос Анжелос с картечница в калъф за цигулка. Ще пречуква хора. Казваше, че ще взема хиляда долара на труп. — Хикок се изсмя, вероятно на абсурдните амбиции на своя приятел, въздъхна и поклати глава. — Но за човек на неговите години той беше най-умният, когото съм срещал. Жива библиотека. Когато това момче прочетеше книга, тя наистина биваше прочетена. Разбира се, за живота не знаеше нищичко. Аз съм невежа, освен когато стане дума за познанията ми за живота. Вървял съм по много подли улици. Видял съм бял човек, бит с камшици. Наблюдавал съм как се раждат деца. Веднъж паднах от параход пет мили далеч от брега. Плувах пет мили и с всеки замах животът ми минаваше пред очите им като на филмова лента. Друг път се ръкувах с президента Труман във фоайето на хотел „Миелбах“. С Хари С. Труман! Когато работех в болницата като шофьор на линейка, видях живота от всички страни, видях неща, които биха накарали куче да повърне. Но Анди. Той не знаеше нищичко, само това, което бе прочел в книгите.

Беше невинен като дете с кутия бисквити. Никога не е бил с жена или с мъж. Сам ми каза. Може би това най-много ми харесваше у него — че не извърташе нещата. Ние, останалите от Галерията, сме сбирщина ментърджии. Аз съм най-лошият. Дрънкай, трябва да говориш нещо! Хвали се! Иначе нищо не представляваш — един картоф, вегетиращ в килията. Но Анди никога не вземаше участие. Казваше: каква полза има да се разправят неща, които никога не са се случвали.

Но нашият Пери не съжаляваше, че няма да види вече Анди. Анди беше единственото нещо, което Пери би искал да бъде — образован. И Пери не можеше да му прости това. Нали знаете как Пери употребява стодоларови думи, на които не знае значението? Ей, задникът му пламваше, когато Анди го прекъсваше и го слагаше на място. Разбира се, Анди само се опитваше да му даде, каквото той искаше — образование. Но истината е, че никой не може да се погажда с Пери. Той няма нито един приятел тук. Искам да кажа, за какъв, по дяволите, се мисли той? Да се подиграва на всички! Да нарича хората извратени и дегенерати. Да дрънка колко малко точки са получили при „Ай Кю“. Много жалко, че всички не можем да бъдем такива чувствителни създания като малкия Пери. Светци! Ама аз познавам някои здравеняци, типове, които с удоволствие биха отишли в Ъгъла, само да могат да останат насаме с него в банята за няколко минути. Начинът, по който гледа отвисоко на Йорк и Латъм! Рони казва, че много му се иска да знае къде може да се сдобие с бич за говеда. Казва, че му се ще да стисне с бича шията на Пери. И не го осъждам. В края на краищата пържим се в едно масло, а те са добри момчета.

Хикок сви рамене, мрачно се усмихна и каза:

— Разбирате какво искам да кажа. Добри… като се има предвид… Майката на Рони Йорк идва да го види няколко пъти. Един ден тя се срещна с мойта майка в чакалнята и сега са станали интимни приятелки. Мисис Йорк иска майка ми да й иде на гости във Флорида, дори може би да живее там. Господи, как искам да отиде! Тогава няма да минава през това мъчение — веднъж в месеца да пътува с автобус дотук, за да ме види. Да се усмихва, да се мъчи да намери тема за разговор, да ме накара да се чувствам добре! Горката жена! Не знам как го издържа. Чудя се как още не е полудяла.

Неравните очи на Хикок се обръщат към прозореца на чакалнята; лицето му, бледо като парникова лилия и подпухнало, светлее на слабата зимна слънчева светлина, която се промъква през забуления решетъчен прозорец.

— Горката жена… Тя писа на директора и го пита дали може да поговори с Пери следващия път, когато дойде. Иска да чуе от самия Пери как е убил онези хора, как аз не съм стрелял ни веднъж. Мога да се надявам само на едно — че някой ден ще ни се разреши нов процес и Пери ще даде показания и ще каже истината. Само че, съмнявам се. Той явно е решен, ако си отиде, да отида и аз с него. Гръб до гръб. Не е справедливо. Мнозина са убивали и никога не са видели смъртна килия. А аз никого не съм убивал. Ако имате петдесет хиляди да пръснете, можете да пречукате безнаказано половината от Канзас Сити и само да се смеете… ха… ха… — внезапна усмивка заличи мрачното му настроение. — Ох, ох, пак почвам да хленча. Бихте помислили, че съм се поучил. Но честна дума, направил съм всичко възможно да се погаждам с Пери. Само че той все критикува. Двуличен е. Толкова завистлив за най-малкото нещо: за всяко писмо, което поучава, за всяко посещение. Никой не идва да го види освен вас — каза Дик и кимна към журналиста, който познаваше еднакво добре и Хикок, и Смит, и адвоката му. Помните ли, когато беше в болницата? С онова престорено гладуване? И дето баща му беше изпратил картичка? Директорът му отговорил, че може да дойде да види Пери, когато поиска. Но той не се вести. Не знам… понякога ми е жал за Пери. Той сигурно е един от най-самотните хора в света. Но… О, да върви по дяволите. Почти във всичко е виновен той.