Трумэн Капоте - Хладнокръвно

— Не ме интересува какво ще правите с тях.

Скоро пристигнаха двама опитни детективи и започнаха да разпитват единствения оцелял член от семейството. Макар и убедени, че той лъже, детективите почтително изслушаха разказа му как е отишъл с кола до Лорънс да си вземе пишещата машина, влязъл в едно кино и като се върнал, намерил спалните претършувани и семейството си избито. Той поддържаше упорито тези свои твърдения и може би никога не би ги променил, ако след арестуването и настаняването му в затвора властите не бяха потърсили помощта на пастор Вирто С. Дамерон.

Пастор Дамерон, нещо като Дикенсов герой, екзалтиран, весел оратор, с хаплив и остър език, беше проповедник в баптистката черква в Канзас Сити, Канзас — черквата, която семейство Андрюс посещаваше редовно. Събуден от настойчивия звън на телефона, Дамерон беше помолен от окръжния следовател да се яви в затвора. Той пристигна там около три часа през нощта. Детективите, които до този момент бяха разпитвали заподозрения настойчиво, но безрезултатно, се оттеглиха в друга стая, оставяйки пастора насаме с неговия енориаш. Това интервю се оказа фатално за последния, който много месеци по-късно разправи на свой приятел следното:

— Мистър Дамерон каза: „Слушай, Лии, познавам те от рождението ти. Още когато беше мъничка попова лъжичка. Познавам и твоя баща от дете. Ние израснахме заедно, бяхме приятели от детинство. И затова съм тук, не защото съм ти пастор, а защото те чувствам като член от моето семейство. И защото имаш нужда от приятел, на когото можеш да говориш и да се довериш. Потресен съм от това страшно събитие и толкова много искам да видя виновниците хванати и наказани, колкото и ти.“

Искаше да знае дали съм жаден, казах му, че съм, той ми донесе една кока-кола и след това почна да приказва за ваканцията за Деня на благодарността и как ми се харесва в университета. И изведнъж каза: „Виж, Лии, хората тук, изглежда, се съмняват в невинността ти. Сигурен съм, че ще се съгласиш да те разпитат с детектор за лъжа, за да ги убедиш в своята невинност, за да търсят виновниците.“ После добави: „Лии, ти не си извършил това ужасно нещо, нали? Ако си го направил, сега е време да пречистиш душата си.“ И аз веднага си помислих какво значение има и му казах истината. Разправих му почти всичко. Той неспирно клатеше глава, въртеше очи и потриваше ръцете си. Каза, че това е ужасно нещо, че ще трябва да отговарям пред всевишния и да пречистя душата си, като кажа на детективите, каквото казах и на него.

Когато арестуваният кимна утвърдително, духовният му съветник влезе в съседната стая, пълна с очакващи полицаи, и въодушевено ги покани:

— Елате. Момчето е готово да даде показания.

Случаят Андрюс стана база за правна и медицинска кампания. Преди процеса, на който Андрюс заяви, че е душевноболен, психиатричният състав на Менингеровата клиника извърши изчерпателно освидетелстване на обвиняемия и даде следната диагноза „шизофрения, проста форма“. Под „проста форма“ диагностиците разбираха, че Андрюс не страда от сетивни измами и налудни идеи, а от обикновено разделяне на мисъл от чувства. Той разбира естеството на деянието си, разбира, че то е наказуемо и следователно подлежи на наказание. „Но — да цитираме д-р Са̀тен, един от участниците в експертизата — Лоуъл Лии Андрюс не е почувствал абсолютно нищо. Той счита себе си за единствено важна, единствената значителна личност в света. И в своя собствен уединен мир той смята, че е толкова правилно да убие майка си, колкото да убие животно или муха.“

Според мнението на д-р Са̀тен и неговите колеги престъплението на Андрюс е такъв неоспорим и типичен пример за намалена вменяемост, че случаят открива идеална възможност да се атакува законът Мънотън в съдилищата на Канзас. Законът Мънотън, както беше обяснено по-рано, не признава невменяемост, щом подсъдимият е способен да прави разлика между редно и нередно — от гледна точка на закона, а не от морална гледна точка. За голямо отчаяние на психиатри и на свободомислещи юристи този закон господства в юриспруденцията на Британската общност и на почти всички щати в Америка с изключение на десетина и на областта Колумбия. Последните се придържат към по-снизходителния, макар, според някои, непрактичен закон Дърам, който гласи просто, че обвиняемият не носи криминална отговорност, ако противозаконното му деяние е резултат от душевна болест или душевен дефект.

Накратко, защитниците на Андрюс — група, съставена от психиатрите на Менингеровата клиника и двама опитни адвокати — се надяваха да постигнат прецедент в съдебната практика. От голямо значение беше да се убеди съдът да приеме закона Дърам вместо Мънотън. Ако това можеше да се осъществи, тогава Андрюс поради многобройните доказателства за шизофренното му състояние положително щеше да бъде осъден не на смърт чрез обесване, нито дори на затвор, а щеше да бъде уединен в щатската болница за психично болни правонарушители.