Трумэн Капоте - Хладнокръвно

Бащата на Андрюс беше преуспяващ фермер; нямаше много пари в банката, но притежаваше земя на стойност приблизително 200 000 долара. Очевидно желанието да наследи този имот е подтикнало Лоуъл Лии да унищожи своето семейство. Защото непознатият Лоуъл Лии, скрит в свенливия набожен студент по биология, си въобразяваше, че е хладнокръвен майстор в престъпленията; искаше да носи гангстерски копринени ризи и да кара червени спортни коли; да бъде известен не като книжен червей, като дебел девствен студент; и макар че не изпитваше неприязън към семейството си — поне съзнателно, не — да ги убие, му се виждаше най-бързият, най-разумният начин за осъществяване на помислите, които го владееха. Избра арсеника. Имаше намерение, след като отрови жертвите си, да ги нагласи в леглата им и да запали къщата с надежда, че следователят ще приеме смъртта като злополука. Но една подробност го смущаваше: ами ако при аутопсията открият присъствието на арсеник? И ако покупката на отровата доведе следите до него? В края на лятото той си изработи друг план. Три месеца го усъвършенства. Най-после настъпи една ноемврийска вечер с температура под нулата и той беше готов да действа.

Беше седмицата на благодарността и Лоуъл Лии си беше вкъщи за празниците. Вкъщи беше и Джени Мари, интелигентно, но не хубаво момиче, което учеше в един колеж в Оклахома. Вечерта на 28 ноември, около седем часа, Джени Мари седеше с родителите си във всекидневната и гледаше телевизия. Лоуъл Лии се беше заключил в спалнята си и дочиташе последната глава на „братя Карамазови“. Като свърши тази работа, той се избръсна, преоблече се в най-хубавия си костюм и зареди полуавтоматична малокалибрени пушка и револвер калибър 56 „Ругер“. Нагласи револвера в кобура над бедрото си, сложи пушката през рамо, премина хола и влезе във всекидневната, която бе осветена само от трепкащия телевизионен екран. Запали електричеството, прицели се с пушката в сестра си, дръпна спусъка и я застреля между очите, убивайки я моментално. Стреля в майка си три пъти, в баща си два пъти. Майката, с разширени от ужас очи, разперила ръце, се повлече към него, помъчи се да каже нещо, устата й се отвориха и затвориха, но Лоуъл Лии каза: „Млъкни!“ И за да е сигурен, че ще се подчини, стреля в нея още три пъти. Но мистър Андрюс беше още жив. С плач и стенания той се повлече по пода към кухнята, но докато стигне кухненския праг, синът извади револвера и изстреля в него всички куршуми, после го напълни и пак го изпразни; баща му беше надупчен със седемнадесет куршума.

Андрюс, според изявления, приписани на него, „нищо не е чувствал. Времето настъпи и аз правех това, което трябваше да направя. Това е всичко.“ След стрелбата той отвори прозореца в спалнята си, махна мрежата, после тръгна из къщи. Разби гардеробите и разпиля съдържанието им по пода; намерението му беше да обвини крадци в престъплението. По-късно с колата на баща си той премина четиридесет мили по заснежени и хлъзгави пътища до Лорънс — градчето, където се намира Канзаският университет. По пътя паркира на един мост, разглоби смъртоносната си артилерия и хвърли частите й в канзаската река. Но, разбира се, истинската причина за пътуването му беше да си уреди алиби. Най-напред спря пред зданието, където живееше; говори с хазяйката, каза й, че е дошъл да вземе пишещата си машина и поради лошото време пътят от Уолкот до Лорънс му взел два часа. На тръгване отиде в едно кино, където, съвсем необичайно за него, разговаря с една разпоредителна и с продавачката на бонбони. В единадесет, когато киното свърши, той се върна в Уолкот. Домашното овчарско куче чакаше на верандата; то скимтеше от глад и Лоуъл Лии влезе вкъщи, прескочи трупа на баща си и приготви купа топло мляко и дробен хляб; после, докато кучето лочеше, телефонира в канцеларията на шерифа и каза:

— Името ми е Лоуъл Лии Андрюс. Живея на шосе Уолкот №6040 и искам да съобщя за един грабеж.

Четирима полицаи от шерифството на окръга Уандот пристигнаха веднага. Един от тях, патрул Мейърс, описва сцената по следния начин:

— Беше един през нощта, когато отидохме там. Лампите светеха в цялата къща. И това едро, тъмнокосо момче Лоуъл Лии седеше на верандата и милваше кучето си. Потупваше го по главата. Лейтенант Ати го попита какво се е случило, а той посочи вратата и съвсем нехайно каза: „Погледнете вътре.“ След като погледнаха, слисаните полицаи извикаха окръжния следовател. На него също му направи впечатление коравосърдечното безгрижие на Андрюс. Когато следователят го запита какви нареждания би желал да даде във връзка с погребението, Андрюс сви рамене и отговори: