Трумэн Капоте - Хладнокръвно

Спирайки за миг, Грийн предпазливо докосна с пръст един зрял цирей на врата си, който подобно на ядосания си притежател изглеждаше готов са се пръсне.

— И тъй, господа, как ще постъпите? Ще им дадете минимума? Ще ги изпратите обратно в затвора и ще поемете риска за тяхното бягство или за предсрочното им освобождаване? Следващия път, когато тръгнат да колят и избиват, може да бъде вашето семейство. Казвам ви — тържествено заяви той, загледан в съдебните заседатели, с поглед, обхванал всички, пълен с предизвикателство, — някои от нашите големи престъпления стават само защото при други случаи група съдебни заседатели със заешки сърца са отказали да изпълнят дълга си. Сега, господа, оставям на вас и на вашата съвест.

Той седна. Уест му прошепна:

— Това беше майсторско, сър.

Но някои от слушателите на Грийн не бяха толкова възхитени; и след като журито се оттегли на съвещание, един млад репортер от Оклахома размени остри думи с журналиста Ричард Пар от канзаския вестник „Стар“. Речта на Грийн беше прозвучала за оклахомеца като „брутално предизвикателство“.

— Той просто разправи истината — каза Пар. — А истината може да бъде брутална.

— Но не трябваше да удря така жестоко. Не е справедливо.

— Кое не е справедливо?

— Целият процес. Тези хора нямат просто никакъв шанс да се спасят.

— А те пък дадоха голям шанс на Нанси Клътър!

— Пери Смит. Господи, какъв отвратителен живот е живял.

Пар отвърна:

— Има много хора, които не са живели по-добре от това дребно копеле. В това число съм и аз. Може би пия повече, отколкото трябва, но, дявол да го вземе, никога не съм убивал хладнокръвно четирима души.

— Ъхъ, ами да се обеси копелето? Това не е ли хладнокръвно убийство?

Пасторът чу разговора и се присъедини.

— Но — каза той, подавайки снимка на Исусовия портрет от Пери Смит — човек, който може да нарисува такава картина, не може да бъде стопроцентово лош. Все пак трудно е да се реши какво да се прави. Смъртното наказание не е отговор; то не дава достатъчно време на грешника да се покае. Понякога се отчайвам.

Един веселяк със златни коронки в устата и сребрист перчем усмихнат повтори:

— Понякога се отчайвам. Мисля, че старият Док Савъдж е имал правилна идея. — Док Савъдж, за когото той споменаваше, измислен герой, популярен сред младите читатели на някакво списание отпреди едно поколение. — Ако си спомняте, момчета, Док Савъдж беше нещо като свръхчовек. Той бе опитен във всички области: медицина, наука, философия, изкуство. Няма почти нищо, което старият Док да не знае или да не може да прави. Един от неговите проекти беше да отърве света от престъпниците. Първо купи един голям остров сред океана. После заедно с помощниците си — той имаше армия от тренирани помощници — отвлякоха престъпниците от целия свят и ги закараха на острова. Там Док Савъдж им оперира мозъците. Премахна частицата, която държи престъпни мисли. И когато оздравяха, те всички станаха почтени граждани. Не можеха да вършат престъпления, защото тази част от мозъка им беше махната. Сега ми се струва, че именно операция от такъв вид може да е разрешението на…

Звънецът — сигнал, че съдебните заседатели се връщат — го прекъсна.

Съвещанието на журито трая само четиридесет минути. Много от присъстващите, очаквайки бързо решение, не бяха се помръднали от местата си. Съдията Тейт обаче трябваше да бъде повикан от фермата си, където бе отишъл да нахрани конете. Набързо облечената черна тога се развяваше, когато той най-после пристигна, но въпросът му към журито беше зададен с внушително спокойствие и достойнство:

— Господа съдебни заседатели, стигнахте ли до някакво решение?

Старшият съдебен заседател отговори:

— Да, ваше превъзходителство.

Съдебният пристав връчи на съдията запечатаните в плик решения. Влакови свирки — фанфарите на приближаващия експрес за Санта Фе — нахлуха в съдебната зала. Басовият глас на Тейт се смеси с писъците на локомотива:

— По точка първа: ние, съдебните заседатели, намираме подсъдимия Ричард Юджин Хикок за виновен в предумишлено убийство и наказанието е смърт.

После, сякаш любопитен как затворниците ще реагират, той ги погледна. Застанали пред него с белезници, прикрепени към пазачите им, те безизразно отвърнаха на погледа му и той продължи да чете следващите седем точки; още три присъди за Хикок и четири за Смит.

— … и наказанието е смърт. — Всеки път, когато идваше до това изречение, Тейт го произнасяше с безизразен, мрачен тон, в който сякаш отекваше тъжният заглъхващ вик на експреса. След това съдията освободи съдебните заседатели („Вие изпълнихте достойно дълга си.“) и осъдените бяха изведени. На вратата Смит каза на Хикок: