Трумэн Капоте - Хладнокръвно

Хипотезата за несъзнавана мотивация обяснява защо убийците се насочват към безвредни и сравнително непознати жертви като провокиращ и оттам подходящ прицел за агресия. Но защо убиват? Повечето хора за щастие не реагират със смъртоносно избухване дори и при изключителна провокация. Описаните случаи, от друга страна, са предразположени към груби пропуски при контакт с действителността и към изключителна слабост в контрола над поривите през периоди на повишено напрежение и дезорганизация. В такива моменти случаен познат или дори непознат може лесно да изгуби «истинския» си образ и да придобие определена същност в несъзнаваната травматична конфигурация. «Старият» конфликт се реактивира и агресивността бързо нараства до степен на убийство… Когато бъдат извършени, подобни безсмислени убийства се явяват като краен резултат от период на нарастващо напрежение и дезорганизация у убиеца, започнали преди контакта му с жертвата, която, намерила своето място в несъзнаваните конфликти на убиеца, неволно освобождава силите на потенциалната му склонност към убийство.“

Поради многото сходни елементи в миналото и личността на Пери Смит, от една страна, и изследваните убийци, от друга, д-р Са̀тен ги причислява към една категория. Освен това обстоятелствата на престъплението според него отговарят точно на концепцията „убийство без явна подбуда“. Очевидно три от убийствата, които Смит бе извършил, са логично мотивирани — Нанси, Кениън и майка им е трябвало да бъдат убити, защото мистър Клътър е бил вече убит. Но твърдението на д-р Са̀тен е, че само първото убийство е психологично оправдано. Когато Смит напада мистър Клътър, той е вече със замъглен разсъдък, дълбоко потънал в шизофреничен мрак, защото човекът, когото Смит „внезапно открива, че унищожава“, не е от плът и кръв, а „ключова фигура в някоя минала травматична конфигурация“: неговият баща? Калугерките от сиропиталището, които са го подигравали и измъчвали? Мразеният сержант от войската? Чиновникът от службата за предсрочно освобождаване, който му заповядал „да не стъпва повече в Канзас?“ Един от тях или всички заедно.

В своето признание Смит казва: „Не исках да причиня зло на този човек. Видя ми се много симпатичен. Възпитан. И така мислех до последния миг — докато му прерязах гърлото.“ Когато разговаря с Доналд Къливън, Смит заяви: „Те (Клътърови) нито веднъж не ме наскърбиха. Като другите хора. Както са ме наскърбявали през целия ми живот. Може би точно Клътърови трябваше да платят за всичко.“

Изглежда, че по независими пътища и специалистът, и любителят аналитик бяха стигнали до еднакви заключения.

Аристокрацията от окръга Фини се отнесе сдържано към процеса. „Не е подходящо — заяви жената на един богат фермер — да проявяваш любопитство към такова нещо.“ Въпреки това на последното съдебно заседание значителна част от местния елит беше седнала наред с по-обикновеното гражданство. Тяхното присъствие беше жест на учтивост към съдията Тейт и към Логън Грийн, уважавани представители на собствената им класа. Голям брой адвокати от други градове, много от тях пропътували дълги разстояния, заемаха няколко скамейки; присъстваха специално, за да чуят последната реч на Грийн към съдебните заседатели. Грийн — любезно безкомпромисен, дребен, седемдесетгодишен — се радва на завидна слава сред колегите си, които се възхищават от сценичната му ловкост — колекция от актьорски дарби и остро като на комедиант от нощен клуб чувство за мярка. Вещ криминален адвокат, обикновената му роля е на защитник, но в сегашния случай бе привлечен към обвинението като специален помощник на Дюън Уест, защото се смяташе, че младият окръжен прокурор е още много неопитен за подобен процес.

И както обикновено става с атракционните номера, Грийн беше предвиден за края на програмата. Преди него съдията Тейт даде своите недвусмислени инструкции на членовете на журито, а прокурорът обобщи становището си по следния начин:

— Може ли у вас да има и най-малкото съмнение за вината на тези подсъдими? Не. Няма значение кой е дръпнал спусъка на ловджийската пушка, собственост на Ричард Юджин Хикок. И двамата са еднакво виновни. Има само един сигурен начин тези хора никога вече да не скитат из селищата и градовете на страната. Ние искаме най-тежкото наказание — смърт. Това наше искане има характер на отмъщение, а е направено с пълното разбиране…

След това трябваше да се изслушат пледоариите на защитата. Речта на Флеминг, описана от един журналист като „вяла работа“, приличаше на кротка черковна проповед.