Трумэн Капоте - Хладнокръвно

С изключение на предвидените за следния ден пледоарии на адвокатите пред съдебните заседатели защитата на Хикок приключи с показанията на психиатъра. Беше ред на Артър Флеминг, по-възрастния адвокат на Смит. Той представи четирима свидетели: протестантския пастор от Канзаския щатски затвор — Джеймс Е. Пост; приятеля на Пери — индианеца Джо Джеймс, който въпреки всичко беше пристигнал сутринта с автобус от своя горски дом в Далечния Северозапад, пътувал един ден и две нощи; Доналд Къливън и пак д-р Джонс. Първите двама бяха представени като „свидетели за характеристика“ — хора, от които се очаква да изтъкнат някои човешки добродетели у обвиняемите. Те не успяха особено, макар че всеки един от тях направи по няколко повърхностни забележки в полза на обвиняемия. Прокурорът протестира, твърдейки, че „лични коментари от този род са «некомпетентни, маловажни и незначителни».“

Джо Джеймс — тъмнокос, гъвкав и дори по-мургав от Пери, с избеляла ловджийска риза и обут в мокасини, сякаш идваше направо от тайнствените горски сенки. На съда каза, че обвиняемият е живял при него с прекъсвания в продължение на повече от две години.

— Пери беше мило момче. Беше симпатичен на всички съседи. Доколкото знам, никога не е извършил нищо лошо.

Тук прокурорът се намеси. Намеси се и когато Къливън каза:

— По времето, когато го познавах в казармата, Пери беше много симпатичен младеж.

Пасторът Пост се задържа малко по-дълго, защото не направи пряк опит да хвали затворника, а описа съчувствено една своя среща с него в Лансинг:

— За пръв път срещнах Пери Смит, когато дойде в канцеларията на параклиса в затвора с картина, която беше нарисувал с пастел, портрет — глава на Исус Христос. Искаше да ми го даде за параклиса. Оттогава картината виси на стената в канцеларията ми.

Флеминг попита:

— Имате ли снимки на тази картина?

Пасторът имаше пълен плик, но когато ги извади с намерение да ги раздаде на съдебните заседатели, вбесеният Логън Грийн скочи на крака:

— Ако ваше превъзходителство позволи, това отива твърде далеч!

Негово превъзходителство се погрижи да не се отива по-далеч. Сега беше призован отново д-р Джонс и следвайки предварителните указания, които му бяха дадени и при първото му появяване, той трябваше пак да отговори на важния въпрос, зададен му от Флеминг:

— От вашите разговори с Пери Смит и от изследванията ви имате ли мнение дали той е различавал редно от нередно по време на престъплението?

Съдът пак предупреди свидетеля:

— Отговорете с „да“ или „не“, имате ли мнение?

— Не.

Сред изненаданите шушукания Флеминг, сам изненадан, каза:

— Обяснете, моля ви, на съда, защо нямате мнение.

Грийн протестира:

— Човекът няма мнение и това е!

Законно погледнато, така беше.

Но ако на д-р Джонс му бяха разрешили да говори за причината на неговото колебание, той би свидетелствал:

— Пери Смит показва определени признаци на тежко душевно заболяване. Неговото детство, което ми бе разказано и потвърдено от отделни пасажи в документите на затвора, се характеризира с бруталност и липса на елементарни грижи от страна и на двамата му родители. Той, изглежда, е израсъл без напътствия, без обич и изобщо без да е насаждано у него определено чувство за нравствени стойности… Той е ориентиран, веднага откликва на събитията около него и не показва признаци на помраченост на съзнанието. По интелигентност е над средното ниво и предвид оскъдното образование, което е получил, има добър обсег на знания… Две черти в неговата личност изпъкват като особено патологични. Първата е параноидната му насоченост спрямо околния свят. Той е подозрителен и недоверчив към околните, склонен е да смята, че го дискриминират, че са несправедливи към него и не го разбират. Болезнено е чувствителен към критиката на другите и не може да понася да му се подиграват. Бързо открива обида или оскърбление в казаното и често може погрешно да изтълкува добри намерения. Чувства, че има голяма нужда от приятелство и разбиране, но не е склонен да се доверява, и когато се довери, очаква да бъде криво разбран и дори измамен. При оценяване намеренията и чувствата на другите способността му да разграничи истинското положение на собствените си умствени представи е много ограничена. Често смята всички хора за лицемери, враждебно настроени и заслужаващи всичко лошо, което той би могъл да им стори. Подобна на тази първа черта е и втората — неизменна, слабо контролирана ярост — лесно възпламенявана от най-малко съмнение, че е изигран, обиден или сметнат за по-нискостоящ от другите. В по-голямата си част неговите пристъпи на ярост в миналото са били насочени към авторитетни личности — баща, брат, сержанта в армията, полицай от службата за предсрочно освобождаване — и са го довели до брутално, нападателно поведение в няколко случая. Както той, така и неговите познати са знаели за тези пристъпи на ярост, които той казва, че „го хващат за гърлото“, и за слабия му самоконтрол. Когато яростта му е насочена към самия него, тя стремително го тласка към мисълта за самоубийство. Неуместната сила на неговата ярост и липсата на способност да я контролира или канализира сочат първична слабост в структурата на личността… Освен тези черти пациентът оказва леки ранни признаци на разстройство в мисловния процес. Неговата способност да организира мисленето си е слаба, изглежда неспособен да огледа или да резюмира мисълта си, увлича се в подробности и понякога се изгубва в тях. Част от неговото мислене отразява едно „магично“ качество — пренебрегване на действителността.