Трумэн Капоте - Хладнокръвно

Съдебното заседание беше свършило, стъпките на отдалечаващата се публика тракаха по коридора, зад вратата на тоалетната. Мисис Хикок каза, че трябва да отиде при съпруга си.

— Той умира. Мисля, че нищо вече не го засяга.

Много от присъстващите бяха озадачени от появата на пристигналия от Бостън Доналд Къливън. Не можеха съвсем да проумеят защо този сериозен млад католик, успяващ инженер, завършил Харвардския университет, женен, баща на три деца, е решил да помага на един необразован убиец — метис, когото познава бегло и не го е виждал от девет години. Самият Къливън каза:

— И жена ми не можа да разбере. Не можех да си позволя да дойда тук. То значеше да използвам една седмица от отпуската си и да харча пари, които са ни необходими за други неща. Но не можех и да не дойда. Адвокатът на Пери ми писа и ме пита дали бих се явил като свидетел за характеристиката на Пери. В момента, в който прочетох писмото, знаех, че трябва да го направя. Защото бях обещал приятелството си на този човек. И защото… вярвам във вечния живот. Всички души могат да бъдат спасени за бога.

Спасението на една душа, и то именно душата на Пери Смит, беше начинание, за осъществяването на което дълбоко религиозните католици — заместник-шерифът и жена му, също имаха силно желание да помагат, въпреки че Пери беше отблъснал предложението на мисис Мейър да се види с отец Губо, местния свещеник. (Пери каза: „Свещениците и калугерките имаха възможност да се виждат с мен. Още нося белезите, с които мога да го докажа.“)

Затова през седмичната почивка Мейърови поканиха Къливън да обядва със затворника в килията му.

Възможността да покани приятеля си, да играе един вид роля на домакин, очарова Пари. А планирането на менюто — дива гъска, пълнена и печена, със сос и пюре от картофи, зелен фасул, желе с месо от дивеч и варени яйца, топли бисквити, студено мляко, прясно печена черешова торта, сирене и кафе, — изглежда, го тревожеше повече, отколкото резултата от процеса. (Това за него положително не беше тревожен въпрос: „Онези кравари ще гласуват обесване тъй бързо, както свинете ядат помия. Погледнете очите им. Проклет да бъда, ако аз съм единственият убиец в съдебната зала.“) Цялата сутрин в неделя той се приготвяше да посрещне госта си. Денят беше топъл, но малко ветровит и гъвкавите сенки от листата на клоните, които докосваха решетъчния прозорец на килията, дразнеха опитомената катеричка на Пери. Големият Червенушко преследваше люлеещите се отражения по пода, докато господарят му метеше и чистеше. Пери изми пода, изтърка клозета и изчисти писалището от натрупаните изписани листа. То щеше да бъде обедната маса и когато Пери я подреди, тя изглеждаше много приветлива, защото мисис Мейър беше дала ленена покривка, колосани кърпи за ядене и най-хубавите си сервизи и прибори.

Къливън беше изненадан — той подсвирна, когато ястията бяха донесени на подноси и наредени върху масата, но преди да седне, попита домакина дали може да благослови трапезата. Домакинът, с изправена глава, пукаше кокалчетата на пръстите си, докато Къливън, с приведена глава и сбрани за молитва ръце, произнесе напевно:

— Благослови ни, о, боже, и тези твои дарове, които получаваме от твоята щедрост чрез милостта на Христа, нашия бог. Амин.

Пери тихо забеляза, че според него всичката заслуга е на мисис Мейър.

— Тя приготви всичко. Е — каза той, като пълнеше чинията на госта си, — драго ми е, че се виждаме, Дон. Ти никак не си се променил, изглеждаш същият.

Къливън, с външност на предпазлив банков чиновник, с оредяла коса и невзрачно лице, се съгласи, че външно не се е променил много. Но вътрешно, невидимият човек, там работата беше друга.

— Носех се по течението. Не знаех, че единствената реалност е бог. Веднъж съзнаеш ли това, всичко си идва на мястото. Животът добива смисъл, също и смъртта. Ей, ти винаги ли така ядеш?

Пери се засмя.

— Мисис Мейър наистина е страхотна готвачка. Трябва да опиташ нейния ориз по испански. Напълнял съм осем килограма, откак съм тук. Бях доста слаб. Отслабнах много, когато Дик и аз скитахме по пътищата с коли, когато бяхме на път за ада. Не ядяхме редовно, бяхме гладни като вълци повечето време. Живеехме почти като животни. Дик редовно крадеше консерви от бакалниците, фасул с месо и консервирани спагети. Отваряхме ги в колата и ги изгълтвахме студени. Същински животни. Дик обича да краде. Това за него е страст — болест. И аз съм крадец, но само когато нямам достатъчно пари да си купя. А Дик може да има сто долара в джоба си и пак ще открадне пакетче дъвка.