Трумэн Капоте - Хладнокръвно

Най-опасният прокурорски свидетел се оказа Алвин Дюи; неговите показания (той за пръв път правеше публични изявления за събитията), които имаха за база самопризнанията на Пери Смит, бяха цитирани с големи заглавия във вестниците (БЕЗГЛАСНИЯТ УЖАС НА ЕДНО УБИЙСТВО РАЗБУЛЕН — неопровержими, смразяващи факти), потресоха служителите в залата и най-вече самия Ричард Хикок, който сепнато и разочаровано прикова вниманието си върху свидетеля, когато той каза:

— Има един момент, за който ми разказа Смит и който не съм споменавал досега. Той е следният: когато Клътърови били вече вързани, Хикок му казал, че според него Нанси Клътър е много добре сложена и че той ще я изнасили. Смит отговорил, че нищо подобно няма да стане. Смит ми каза, че не изпитва никакво уважение към човек, който не може да контролира сексуалните си желания, и че е бил готов да се бие с Хикок, но да не му позволи да изнасили Клътъровото момиче.

До този момент Хикок не знаеше, че неговият съучастник е съобщил на полицията за замисляното изнасилване; нито подозираше, че Пери е променил първоначалните си показания, претендирайки, че сам е застрелял и четирите жертви — факт, за който Дюи говори в края на показанията си:

— Пери Смит ми каза, че иска да промени две неща в показанията си. Обясни ми, че всичко друго е вярно и точно, с изключение на тези две неща: че не Хикок, а той е убил и мисис Клътър, и Нанси. Каза ми, че… че не иска Хикок да умре и майка му да остане с убеждението, че синът й е убиец. Добави, че Хикокови са добри хора. Затова иска да промени показанията си.

Като чу това, мисис Хикок се разплака. През целия процес тя седеше тихо до съпруга си, ръцете й не оставяха на мира една смачкана кърпичка. Всеки път, когато улавяше погледа на сина си, кимваше му, симулираше усмивка, макар и много несполучливо, показваше му лоялността си. Но личеше, че сега самообладанието й се бе изчерпало и тя се разрида. Няколко зрители я погледнаха смутени и бързо отвърнаха поглед; останалите пропуснаха да забележат безнадеждната нотка в риданията й. Дори съпругът й, може би защото се мъчеше да покаже самообладанието си, не обърна внимание. Най-после една журналистка, единствената жена между колегите си на процеса, изведе мисис Хикок от съдебната зала и я придружи до дамската тоалетна.

След като мъката й се поуталожи, мисис Хикок почувства нужда да се довери.

— С никого не мога да говоря — каза тя на журналистката. — Не искам да кажа, че хората не са внимателни, съседите и другите. Също и непознати — непознати, които писаха писма да ми кажат, че разбират колко ми е тежко и колко ми съчувстват. Никой не е казал обидна дума ни на мен, ни на Уолтър. Дори и тук, където това би могло да се очаква. Всички се стараят да бъдат любезни. Келнерката в ресторанта, където се храним, слага сладолед върху пая и не ни таксува. Казвам й: недейте, не мога да ям. А по-рано можех да ям всичко. Но тя пак слага, за да бъде любезна. Шийла, тъй й е името, казва, че ние не сме виновни за станалото. Но на мен ми се струва, че хората ме гледат и си мислят: е, сигурно и тя има вина. Защото не съм възпитала Дик както трябва. Може наистина да съм сгрешила с нещо. Само че не знам какво е то; главата ме заболява, когато се мъча да открия какво може да е. Ние сме обикновени, прости хора, живеем като всички други. Научих Дик да танцува фокстрот. Винаги съм била луда за танци, те бяха целият ми живот, когато бях млада; имаше едно момче, ей, то танцуваше чудесно — спечелихме с него сребърна купа на състезание по валс. Дълго замисляхме да избягаме заедно и да постъпим в театър. Водевил. Беше само мечта. Детински мечти… Той напусна града и един ден аз се омъжих за Уолтър, а Уолтър Хикок не умееше да изтанцува и една стъпка. Каза, че ако съм искала мъж, който да може да рита, трябвало да се омъжа за кон. След това никой вече не танцуваше с мен, докато не научих Дик, но и той не беше много запален. Все пак беше мил с мен. Дик беше най-добродушното дете.

Мисис Хикок си махна очилата, избърса замъглените им стъкла и пак ги сложи на пълничкото си приятно лице.

— У Дик има много повече от онова, което чувате там в съдебната зала. Адвокатите брътвят колко е ужасен, колко е лош. Не мога да го извиня за това, което е сторил… за участието му. Не забравям онова семейство; всяка нощ се моля за тях. Но се моля и за Дик, и за това момче Пери. Грешно съм постъпвала, като съм го мразила. Сега само го съжалявам. И знаете ли — вярвам, че и мисис Клътър би чувствала съжаление. Щом е била такава жена, каквато казват.