Трумэн Капоте - Хладнокръвно

— Вие — попита Флеминг, бързайки към същината на въпроса — не разубедихте ли мистър Хикок да не идва тук, да не ограбва и убива семейство Клътър?

— Не. Каквото и да ти каже някой там (в затвора), не обръщаш никакво внимание, защото смяташ, че те само си приказват.

— Искате да кажете, че говорехте такива неща и то беше само приказки? Нямахте ли намерение да му внушите (на Хикок) идеята, че мистър Клътър има каса? Вие искахте мистър Хикок да повярва в това, нали?

По своя кротък начин Флеминг здраво притискаше свидетеля. Уелс подръпна връзката си, сякаш възелът внезапно почна да го стяга.

— И искахте мистър Хикок да повярва, че мистър Клътър има много пари, нали?

— Да, казах му, че мистър Клътър има много пари.

Флеминг още веднъж напомни как Хикок подробно е информирал Уелс за бруталните си планове спрямо семейство Клътър. После, сякаш обхванат от лична скръб, адвокатът каза тъжно:

— И след всичко това вие пак не го обезкуражихте?

— Не вярвах, че ще го направи.

— Не му повярвахте? Тогава защо, щом чухте за случилото се тук, сте помислили, че той е виновният?

Уелс наперено отговори:

— Защото беше извършено точно тъй, както той беше казал, че ще го направи.

Харисън Смит, по-младият от защитата, пое разпита. Възприемайки едно агресивно, презрително държане, което изглеждаше принудено, защото всъщност той беше кротък и снизходителен човек, Харисън Смит попита свидетеля има ли прякор.

— Не. Наричат ме само Флойд.

Адвокатът презрително сви устни.

— Сега не ви ли наричат „портаджия“. Или може би само „доносчик“?

— Само Флойд — малко гузно повтори Уелс.

— Колко пъти сте лежали в затвора?

— Около три пъти.

— Някои от тези наказания бяха и за лъжа, нали?

Отричайки, свидетелят поясни, че веднъж е бил затворен за шофиране без книжка, че кражба чрез взлом била причината за втората му присъда, а третата — деветдесетдневна засечка във военен карцер, резултат от инцидент, когато бил войник.

— Охранявахме един влак, малко се понапихме във влака и изкарахме една допълнителна стрелба по прозорците и по електрическите крушки.

Всички се засмяха. Всички освен подсъдимите (Хикок плю на пода) и Харисън Смит. Сега той запита Уелс защо, след като е научил за холкъмската трагедия, е протакал няколко седмици, докато каже на властите какво знае.

— Не чакахте ли — попита той — нещо да се появи? Нещо като възнаграждение?

— Не.

— Не сте ли чували нищо за възнаграждение?

Адвокатът намекваше за хилядата долара, предложени от вестник „Нюз“ за информация, която би довела до арестуването и осъждането на Клътъровите убийци.

— Видях го във вестника.

— Това стана, преди да се обадите на властите, нали? — И когато свидетелят призна, че е така, адвокатът ликуващ попита: — Какъв вид гаранция ви предложи окръжният прокурор, за да дойдете днес тук и да свидетелствате?

Но Логън Грийн протестира:

— Възразявам срещу формата на въпроса, ваше превъзходителство. В този си вид той няма нищо общо с настоящия процес.

Възражението беше прието и свидетелят освободен. Когато напускаше свидетелското място, Хикок каза на всички наоколо:

— Копеле! Ако трябва някой да увисне на въжето, това е той! Погледнете го! Ще си излезе оттук, ще вземе ония пари и ще си отиде невредим.

Предсказанието се сбъдна, защото скоро след това Уелс получи и възнаграждението, и предсрочно освобождаване. Но щастието му беше краткотрайно. Той пак изпадна в беда и през следващите години преживя много превратности. Понастоящем се намира в щатския затвор в Пархмън, Мисисипи, където излежава тридесетгодишна присъда за грабеж.

До петък, когато съдът се оттегли за седмичната си почивка, обвинението бе изложило вече своята теза. Тук се включваше и появата на четирима специални агенти от Федералното бюро за разследване на Вашингтон. Тези хора, лабораторни техници, опитни в научното изследване на престъпления от различни категории, бяха проучили доказателствата, свързващи обвиняемите с убийството (кръвни проби, отпечатъци от стъпки, гилзи, въже и лейкопласт), и всеки един от тях удостовери валидността на веществените доказателства. Накрая четиримата детективи от КБР представиха отчети за разговорите си с подсъдимите и техните признания. При кръстосания разпит на хората от КБР адвокатите от защитата, явно притиснати към стената, се опитваха да представят нещата тъй, сякаш признанията са били получени чрез непозволени средства — брутален разпит в много горещи, силно осветени килии. Това тяхно твърдение раздразни детективите и ги принуди много убедително да го отрекат. По-късно на въпроса на един репортер защо е тръгнал по такава лъжлива линия адвокатът на Хикок сопнато отговори: „Какво друго да правя? По дяволите, аз играя без никакви карти. Но не мога да стоя там като чучело. Нали все трябва да се обаждам от време на време?“