Донко Найденов - Ударите на съдбата

По едно време слънцето се скри под гъст слой облаци и погледът му се избистри, но малко след това започна да вижда двойно маркировката пред себе си. Вместо да намали скоростта обаче, той даде газ до краен предел, понеже всяко забавяне можеше да му коства здравето, дори живота.

Бенджамин бе опитен шофьор и познаваше всички пътища в околността. Работата го бе научила да бъде бдителен и предпазлив. През цялата му полицейска кариера той се намираше в движение, беше се справял в хиляди ситуации, бе въдворявал ред в почти невъзможни за овладяване сблъсъци и се бе нагледал на чудовищни и зверски престъпления. В съзнателния си живот Бенджамин Бърнстейн се рееше в големия диапазон между доброто и злото, между правилното и неправилното, между красивото и грозното. Съдбата го бе подготвила да се брани от враговете, бе го дарила със самочувствие, със сигурност, с увереност. Неговото семейство — съпругата и двете му дъщери — макар и от разстояние, още чувстваха тази закрила, която той им бе давал с цялата си обич.

„Не трябва да показвам слабост! В никакъв случай!“ — помисли си пенсионираният полицай и даде повече газ.

Едната от болниците се намираше в началото на града и това го улесни доста. Той вече бе близо до нея, когато слънцето отново се показа зад плътния облачен пух и заслепи до голяма степен зрението му. Паркира колата на една тиха уличка и тръгна пеш, гледайки към земята и закривайки с ръце очите си от противната светлина. Раната го болеше неимоверно, болката сякаш прииждаше на талази към мозъка и замъгляваше още повече възприятията му.

Когато влезе в болницата и тръгна по тъмните коридори, почувства известно успокоение. Миризмата на серни съединения този път му подейства положително, за разлика от всички предишни посещения. Личният му лекар се намираше в друга, доста по-далечна болница и затова той потърси спешното отделение.

Някакъв млад стажант прегледа раната му, след което го препрати в инфекциозния отдел. Там го посрещна приятният доктор Марк Сантино, който бе познат на Бенджамин и който имаше славата на един от най-добрите лекари в града. Когато обаче видя дълбоката рана и жълтеникавата слуз по нея, сериозното му изражение се замени с объркване. Бенджамин набързо разказа за преживяването в гората.

— Кога се случи това? — започна докторът.

— Вчера. Опитах се да я промия с алкохол и йод, но нищо не стана.

— Добре, първо ще те ваксинирам против тетанус, а после и аз ще се опитам да я промия.

— Дали не трябваше да дойда още снощи? — попита Бенджамин.

— Мисля, че раната не е инфектирала — обобщи лекарят.

Сантино постави ваксината в рамото на пациента си, след това отиде до един от рафтовете и взе шишенце с прозрачна течност и парче памук. Напои памучето в течността, след което се върна и го допря леко до раната на ръката.

— Сега боли ли те?

— Не.

— Изобщо ли не чувстваш болка, или поне парене?

— Абсолютно нищо.

— Хм, странна работа.

Марк Сантино притисна по-силно памука в нараненото място. Бенджамин изохка и отдръпна силно ръката си.

— Усети ли го?

— Не. Заболя ме заради натиска.

— А парене нямаше ли?

— Никакво. Само тъпа болка като от натъртено. Докторът стана от стола, направи няколко крачки в кръг, след което отново седна. Хвана ръката на Бенджамин и я загледа продължително.

— Нещо друго усещаш ли? Някакви странични ефекти.

— Да, докторе. Тъкмо се готвех да ти кажа, че днес не можех да виждам добре на слънцето. Очите ми така и не успяха да привикнат на светлината. Никога досега не ми се е случвало нещо подобно.

Доктор Сантино се взираше в него все едно търсеше някоя голяма новина.

— Освен това и кожата ми е станала… как да го кажа… много чувствителна. Имам усещането, че лъчите на слънцето ме изгарят, все едно съм на море и съм заспал на плажа.

Лекарят ококори очи и се вторачи още по-силно в лицето на пациента си. Бенджамин почувства неудобство и тръпките на притеснението го полазиха.

— Какво има, докторе?

— Сигурен ли си, че те е ухапал вълк или чакал?

— Защо? — тази дума бившият служител на реда я процеди със слаб и сух глас, изразяващ дълбоката му несигурност.

Той отново си спомни ухапването, светещите очи на звяра, внезапното му появяване и изчезване в нищото. Дали наистина съществото бе вълк? Може би е някакво друго животно, с отровни или разнасящи зарази зъби. Бенджамин погледна към Марк Сантино, който все така се взираше със зорките си очи в него и чакаше отговор.