Донко Найденов - Ударите на съдбата

Кънчо, един от младежите от по-горните класове, който бе приет с отличие в белоградчишката гимназия, сподели пред маса народ, че „The renesans devil“ на английски език означавало „Ренесансови сатанисти“, а „The cloister of the renesans devil“ — „Сборище на ренесансовите сатанисти“.

Често разбирах за изгубено дете, за изчезнал съсед или познат, а през зимата на 1918 научих новината, че отец Игнатий също е потънал нейде вдън земя. И все пак, църквата остана отворена и достъпът до нея винаги бе свободен.

Въпреки всичко, случващо се в Карстфур, въпреки острите изказвания на голяма част от хората, никой не предприемаше нищо, с което да разреши мистериите. Хората плуваха бавно в своето ежедневие, не забелязвайки или оставяйки на заден план събитията, ставащи се около тях. Все пак през февруари, 1920 година по молба на кмета Елин Милин, дойдоха следователи от Белоградчик, за да разследват изчезванията. А на десети март същата година в Карстфур пристигна цял кордон от военни и полицаи, въоръжени с най-модерна техника, които навлязоха в горите на Смедов хълм. По информация, взета от секретния архив на белоградчишкото военно окръжие, в манастира открили двадесет души, наредени в кръг и хванати за ръце, които изричали странни и неразбираеми думи. Седем от тях били познатите вече Яцек, Петер, Юре, Владислав, Кшищов, Фехер и Предо, а останалите тринадесет — някои от изчезналите жители, сред които отец Игнатий. Зад тях, приковани във вериги за стените, четири човека се гърчели в адска агония. Когато претърсили килиите, намерили множество книги за магии, ритуали и заклинания, а в едно огромно помещение на подземието открили зловеща находка — тридесет и два човешки трупа в различни фази на разлагане, пръснати по целия под и заели неестествени пози!

Два дена след тази акция, белоградчишкият околийски съд осъдил двадесетте човека на смърт. Присъдата трябвало да влезе в сила на деветнадесети март.

Благодарение на мой приятел, който по това време е бил един от участващите в разследването, аз се добрах до смразяващата история на най-коварната и най-опасната сатанинска общност в Европа, а може би и в света — „Орденът на ренесансовите сатанисти“.

За основоположник на това движение се смятал италианският скулптор и художник Никола Пизани, творил през 13-ти век, който според множество исторически сведения е един от създателите на ренесанса. Голяма част от неговите картини били мрачни и зловещи, а повечето от декоративните му елементи представлявали чудовищни твари или страховити митични създания. Според неговата философия скулптурите, статуите и рисунките по стените на храмовете доближават човечеството до Великата сила, която е създател на природата. Бог и Сатаната са двете противоположности на тази сила, символизиращи доброто и злото. Никола Пизани пръв се противопоставил на католическите вярвания, много преди това да сторят Игнасиус Лойола, Улрих Цвингли, Жак Калвин и Мартин Лутер. Но неговото учение било отхвърлено и анатемосано от църквата, а стилът му обявен за богохулен и сатанински.

И въпреки всичко, този велик художник имал редица последователи. Някои от тях заимствани от неговите архитектурни форми дали тласък за развитието на ренесанса в цяла Европа. Други пък опитвали чрез скулптури на божества, чудовища и мрачни картини да достигнат до Висшите сили, създавайки множество ритуали.

Един от неговите последователи бил архитектът Карл Вирховт, който през 15 век усъвършенствал философията на Пизани и създал „Пизанския орден“, прекръстен по-късно на „Ордена на ренесансовите сатанисти“. Вирховт бил атеист и противник на Бога, като смятал, че 10-те божи заповеди са вредни и носят нещастия на хората. Той яростно отхвърлял Библията, давайки пълна свобода на мислене на всички членове на набиращият все по-голяма популярност орден. Вирховт проектирал сгради в стар ренесансов стил, като всеки детайл от тях бил взет от някоя картина или скулптура на Пизани. Дори нарекъл този стил „Пизанска архитектура“. Висшата цел на злокобния култ била сливане със Сатаната, а ритуалите, извършвани от членовете му, били жестоки и ужасяващи. По някои сведения за „Ордена на ренесансовите сатанисти“ в миналото, членовете строели мрачни храмове и здания, където чрез древни проклятия убивали и възкресявали хора, превръщайки ги по този начин във войници на Сатаната. А цялостната идея на изродената ерес била да обедини живия и мъртвия свят, дарявайки с вечен живот всички нейни последователи.