Донко Найденов - Ударите на съдбата

В самото начало къщите на мистичното селище са във вид на руини. Части от каменни зидове и стени на някогашни постройки опасват като мрачен лабиринт голата земя. Ако в този зловещ миг смелият турист не се откаже от странния си поход, а продължи напред, към вътрешността на селото, той ще види множество полусъборени, но внушителни с архитектурните си елементи сгради, над които се извисяват пусти и прогнили къщи, с разпадащи се покриви, останали от преди векове. Долу, някъде под къщите, като злокобен паметник на покварата се издига кулата на стара катедрала, която на целия фон изглежда изключително отблъскващо.

Видът на това почти обезлюдено село е мрачен и зловещ. Сградите са построени нагъсто и по някои от тях личат следите на някогашен красив ренесансов и бароков стил, а в централната му зона те се допират една в друга, излъчвайки мистична тайнствена хармония. Повечето улици са толкова тесни, че надвисналите над тях срещуположни постройки сякаш прилепват в горните си части, а отдолу, скрити в сянката на вечната тъма, чернеят сводестите врати на входовете им. От време на време може да се появи някой прегърбен човек, с изкривено и набраздено от маската на изродеността лице, но той бързо би се прикрил от непознатия, гледайки го с чутовна омраза в очите си. На това място пълната липса на цивилизация лъха от всеки един камък, от всяка една керемида, от всеки един поглед на малцината странни и смугли жители. Неясната тревожност и напрежението се усещат като физическа болка, а чувството, че отвсякъде дебнат незнайни твари става все по-осезаемо и заплашително. На върха на хълма, сред гъсти изсъхнали дървета, като черни канари стърчат кулите на голям, мрачен и мистериозен манастирски комплекс, пропит с огромно количество уродлива история, която все още тегне като непоносимо бреме върху цялата котловина и отблъсква нормалния посетител, дръзнал да дойде в Карстфур.

И тук, на това зловещо място, сред сенки и кошмарни вопли, нервите на почти никой уравновесен човек няма да издържат. Всеки, който усети това страховито влияние върху себе си, ще се обърне и със стремителен бяг ще напусне тази местност. И навярно никога повече не ще се върне.

Това, което се случи в Карстфур, никъде не бе поместено, никъде не бе описано, а избягалите от там по една или друга причина отказваха да говорят по тази тема. Знае се, че през май, 1925 година, военни патрули, въоръжени с най-модерната за онова време техника, обградили мястото, като забранили всякакъв достъп до околността, а до колкото разбрах около злокобния хълм с манастира, на мястото на телената мрежа поставили високи огради с бодлива тел. Точно тогава тръгнали всевъзможните слухове за разни дяволски изчадия, за ужасяващи привидения и за коварни вампири, но нито един от тези слухове не можеше да бъде сравняван с онова, което се разрази в действителност. Местните хора си оставаха мълчаливи, потънали в своите страхове и не обелващи дума за събитията, започнали през 1910 година, въпреки постоянните подканвания на любопитни другоселци.

От оскъдните данни за Карстфур, съхраняващи се единствено в архива на Белоградчишкото читалище, не би могло да се добие представа за това, което бе станало, но някои сведения будят доста съмнения. Като например данните за населението на Карстфур в периода от 1918 до 1923 година.

Данни за населението на село Карстфур, Белоградчишка околия от 1918 година до 1923 година, читалище „Развитие“, град Белоградчик.

Тук няма как да не направи впечатление обстоятелството, че за две години едно увеличаващо населението си село се стопява приблизително тринадесет пъти! И никой не е дал разумно обяснение на това.

Ако някой се разрови из старите вестници, съхранявани в архива на читалището, една статия, публикувана във вестник „Белоградчишко слово“, брой 4, на 21 февруари 1918 година, също може да събуди интереса на читателите. В нея се споменава следното:

Цял контингент на Българските тайни служби пристига в Белоградчишко, където заедно с местни полицаи, ще търсят тридесет и четири човека, които изчезнаха безследно в село Карстфур през миналата година. Случаят е нерешим за белоградчишките полицаи и затова на помощ идва подкрепление, което да изследва загадката.

Най-интересното е, че в нито един от следващите броеве на вестника няма и бегла информация за събитието, сякаш изчезналите са потънали вдън земя, или някой е манипулирал тогавашните журналисти да не пишат статии по този случай.