Алисън Пиърсън - Скъпа, няма не мога

Канди казва, че не се притеснява за плодовитостта си, поне докато „Картие“ не започнат да правят биологични часовници.

От Кейт Реди, ЕМФ

До: Дебра Ричардсън, „Адисън Поуп“

Мила Д,

Времето напредва и не мога да пиша много. Няма начин да отложа обяда.

Защо едно истинско женско извинение е по-неприемливо от едно лъжливо мъжко такова?

Недоумяваща,

Кейт

От Дебра Ричардсън

До: Кейт Реди

Защото не искат да им се напомня, че имаш личен живот, глупаче.

Ще се видим в петък.

Реших да не се обръщам лично към Род Таск с въпроса за по-ранното ми излизане от работа заради пиесата на Емили, а да го лепна като послепис на някой служебен имейл. Нека да изглежда като нещо нормално, а не като услуга. Току-що получих отговор.

От: Род Таск

До: Кейт Реди

Боже, Кейти, като че ли беше вчера, когато ти самата игра главната роля на Рождество.

Разбира се, върви, но трябва да поговорим около 5.30. И трябва да отидеш до Стокхолм, за да подържиш отново ръката на Свен. Петък устройва ли те, красавице?

Наздраве,

Не, петък не ме устройва. Не мога да повярвам, че очаква от мен да пътувам още веднъж преди Коледа. Това означава, че ще пропусна служебното празненство, ще се наложи да отменя за сетен път обяда с Дебра и да загубя ценно време за пазаруване, на което разчитах.

Офисът ни представлява цяло общо помещение, но директорът по маркетинга разполага с една от двете стаи, отделени със стени; втората принадлежи на Робин Купър-Кларк. Когато се отправям с решителна крачка към Род, за да възразя, офисът е празен, но все пак се спирам за няколко секунди, за да погледам през прозореца, който заема цялата стена. Точно отдолу е зимната пързалка „Бродгейт“, огромна чиния от лед, заобиколена от изумителни кули от бетон и стомана. В този час е празна, ако не броим самотния кънкьор — висок тъмен мъж със зелено горнище, който рисува, както отначало си помислих, осмици, но изписвайки решителна отсечена линия, ги превръща в знака за долара. С вдигането на мъглата Ситито напомня града след въздушното нападение през Втората световна война, когато пушекът от пожарите се разнесъл и разкрил като по чудо купола на „Сейнт Пол“. Погледнеш ли в противоположната посока, ще видиш Канари Уорф Тауър 12да намига като похотлив Циклоп.

На излизане от стаята на Род се сблъсквам със Силия Хармсуърт, но нито една от двете страни не можа да пострада, тъй като аз просто бях оттласната от изумителния бюст на Силия. Когато англичанките с определен произход достигнат петдесетгодишна възраст, те вече нямат гърди, а пазва или дори, в зависимост от повърхността на площта и античността на потеклото, бюст. Гърдите винаги са в множествено число, а бюстът единствено. Бюстът е несъвместим с цепката на деколтето или какъвто и да било намек за полюшване. Докато гърдите канят: „Ела и си поиграй!“, бюстът също като предницата на голяма кола казва: „Махни се от пътя ми!“ Кралицата има бюст, Силия Хармсуърт също.

— Катрин Реди, винаги забързана — изрича укорително тя. Като завеждащ „Личен състав“ Силия без усилие е една от лишените от човешки облик личности в службата: бездетна, оперирана откъм чар, студена като охладено „Шабли“, тя притежава рядката дарба да те накара да се почувстваш едновременно безполезен и използван. Когато се върнах на работа след раждането на Емили, открих, че Крис Бънс, фондов мениджър и служителят, осигурил най-високи печалби на ЕМФ през последните две години, е сипал водка в изстисканата кърма, която държах в служебния хладилник до асансьорите. Отидох при Силия и я попитах като жена жената какво да предприема спрямо този кретен, който, когато му поисках обяснение в „Дейвис бар“, заяви със силен акцент кокни, че сипването на алкохол в млякото, предназначено за тримесечно бебе, било „майтап“.

Още помня гримасата на отвращение върху лицето на Силия и причината не беше онова копеле Бънс. „Използвай женските си хитрини, скъпа“, посъветва ме тя.

Силия заявява, че е много доволна, че мога да говоря пред стажантите по обяд.

— Род каза, че можеш да направиш презентацията дори насън. Няколко добре отработени изречения, малко сандвичи, упражнението ти е познато, Кейт. И не забравяй списъка с фирмените цели, нали?

Правя бързо изчисление. Ако запознаването с работата продължи един час заедно с питиетата, да кажем, че ще ми останат трийсет минути да хвана такси и да се придвижа през Ситито до училището на Емили за началото на пиесата. Времето би трябвало да ми стигне. Мисля, че ще успея, стига да не ми задават никакви проклети въпроси.