Алисън Пиърсън - Скъпа, няма не мога

Те ме поглеждат тъпо.

— Стълб номер шест: ако парите реагират на докосването ви, то тогава възможностите, които се откриват пред една жена в лондонското Сити, са безгранични. Парите не знаят от кой пол сте.

14.17 :

Винаги можеш да хванеш такси от стоянката пред „Уорбъргс“. Всеки ден, освен днес. Днес всички таксита са се наговорили да участват в заговора „Да помогнем на Кейт да закъснее“. След седем минути контрол над истерията се хвърлям пред едно такси с изключени светлини. Шофьорът кривва, за да не ме удари. Обещавам му двойна тарифа, ако ме закара до училището на Емили, без да натиска спирачката. Люшкайки се отзад, докато се промушваме през тесните задръстени улици, чувствам как кръвта тупти в шията и китките ми, сякаш в мен бие гигантски барабан.

14.49 :

Дървеният под в училището на Емили очевидно е поставен с единствената цел да издава закъснели работещи майки с токчета. Токчетата ми затракаха в момента, когато архангел Гавраил съобщи щастливата вест на Дева Мария, която започна да разтоварва вълната от магарето до нея. Ролята на Мария се изпълнява от Женевиев Лоу, дъщерята на Александра Лоу, която е представител на класа и образцова майка — с други думи, определено неработеща. Сред образцовите майки има сериозна надпревара да осигуряват на децата си водеща роля в пиесата. Повярвайте ми, те не са се отказали от мястото в борда на директорите или от телевизионния сериал с висок рейтинг, за да може малкият Джошуа да играе брата на ханджията, облечен в поло на „Гап“.

— Ролята на овцата беше идеална за него миналата година — възкликват те, — но тази Коледа ние наистина чувстваме, че можем да се справим с нещо малко по-предизвикателно.

Докато тримата влъхви — червенокосо момче с рядка коса, съпроводено от две момиченца — прекосяват сцената с даровете за бебето Исус, вратата на залата се отваря с издайническо скърцане. Сто чифта очи се извръщат, за да видят зачервената жена с пътна чанта и дипломатическо куфарче. Прилича на майката на Ейми Редман. Докато се промъква с извинително изражение и се снишава през задната редица, Александра Лоу й изшътква шумно. Инстинктивното ми съчувствие към тази сродна душа почти незабавно е изместено от грозно набъбващата признателност, че благодарение на нея вече не съм най-закъснялата. (Не искам другите работещи майки незаслужено да страдат. Наистина не искам. Просто имам нужда да знам, че всички ние се проваляме еднакво.)

Горе на сцената треперливото виене на касетофоните възвестява последната коледна песен. Моето ангелче е третото отляво в задната редица. На това важно събитие Емили гледа със свойствената й пълна концентрация, със същата въпросителна извивка на веждата, с която излезе от утробата ми. Спомням си, че в продължение на няколко минути оглеждаше родилната зала, сякаш искаше да каже: „Не, не ми обяснявайте, след малко и сама ще разбера.“ Този следобед, заобиколена от двете страни с неспокойни момченца, едно от които очевидно изпитва нужда да посети тоалетната, дъщеря ми изпълнява песента без запъване и аз усещам прилив на гордост в гърдите си.

Защо „Далеч в яслата“ в прибързаното неравномерно изпълнение на малки дечица е много по-трогателна от цял концерт на Кралския колежански хор? Ровя в пълния с мъх джоб на палтото и намирам кърпичка.

15.41 :

На празничния бюфет след концерта има шепа бащи, скрити зад видеокамери, но залата гъмжи от майки, които пърхат около светлинките на своя живот. На училищните мероприятия другите жени винаги ми се струват като истински майки; никога не се чувствам достатъчно зряла за тази титла или поне достатъчно квалифицирана. Тялото ми възприема силно подчертани майчински жестове като някакъв мим. Ала доказателството, че съм майка, се е вкопчило здраво в лявата ми ръка и настоява да си сложа нейния ореол. Емили съвсем очевидно си е отдъхнала и е благодарна, че мама успя: миналата година в последния момент се наложи да пропусна представлението, защото преговорите по една сделка достигнаха критичната си точка и трябваше да скоча на самолета за Щатите. Като изкупителен подарък й донесох шейкър за сняг от Ню Йорк, който грабнах от „Сакс“ на Пето авеню, но той не й донесе утеха. Децата помнят случаите, в които не си успяла, а не тези, когато си смогнала.

Мисля само как да се измъкна и да се обадя в офиса, но няма начин да избегна Александра Лоу, която приема възторжените отзиви за превъплъщението на дъщеря си в Дева Мария и за баварския си лебкухен 13. Александра взема един от моите плодови пайове и бодва с изражение на съмнение нокътя си в пудрата захар, преди да лапне парчето и да обяви присъдата си през дъжд от трохи.