Алисън Пиърсън - Скъпа, няма не мога

Бънс току-що бе назначен за началник на отдела за рискови капитали на ЕМФ. Това бе добра новина по две причини. Първо, така по-лесно щяхме да го накараме да заложи огромна сума на негодната пелена на татко — хазартът с вълнуващи нови продукти е основна част от работата. Второ, Вероника Рик от „Рискови капитали“ бе очаквала да я направят шеф и беше бясна, че трябва да даде път на един новак в областта, така че можехме да разчитаме на нея да не предпазва новия си шеф от възможни минни полета — всъщност бихме могли да я убедим да го насочи към едно от тях с приятелска усмивка.

Клуб „Съклинг“ 59, петък, на обяд

— Добре, нека да повторим всичко още един път. — Канди дори не прави опит да скрие неодобрението си. — Баща ти, мъжът, който не може да запомни имената на собствените си деца и никога, за сведение на всички, не е виждал техните дупета, е изобретил пелена, която ще промени света на памперсите, само дето ние знаем, че пелената не върши работа, защото си пробвала прототипа на сина си Бенджамин и когато Бенджамин се…

— Канди, моля те.

— Добре де, когато на Бен му се доходило до тоалетната, пелената се разпаднала. Значи това, което ще направим, е да продадем проекта на новия шеф на нашия отдел по рискови капитали, който, понеже е арогантно копеле и познава още по-малко от баща ти бебешките дупета, ще инвестира хиляди долари във Великия проект пелена „Пауър“ и ще загуби парите, защото… Припомни ми защо, Кейт.

— Защото компанията на баща ми е силно задлъжняла и парите, които ЕМФ ще инвестира, ще отидат при кредиторите му и компанията за производство на пелени незабавно ще премине към ликвидация, а Бънс ще загуби и последната риза на гърба си, чорапите и мърлявите си боксерки и голата истина за него ще лъсне. Имаш ли някакъв проблем с плана, Канди?

— Не, изглежда без грешка. — Тя подушва въздуха, все едно помирисва нов парфюм. — Просто искам да чуя от теб как ще запазим работните си места, когато аз съм на път да стана самотна майка, а ти, докато Бавният Ричард не се върне в ранчо „Реди“, де факто си самотна майка.

— Канди, тук са заложени принципи.

Тя приема разтревожено изражение.

— О, схванах. Нашият стар приятел Оутс.

— Кой.

— Снежният човек. Онзи, за когото разказа на Род. Извинете ме, господа, тръгвам, пък, мама му стара, ще видим.

Това не е заговор, Кейт, това е благороден жест на безсмислена саможертва. Много британско, но знаеш ли, за Щатите е характерно едно наистина странно нещо — ние обичаме добрите да оцеляват в края на филма.

— Не всяка саможертва е безсмислена, Канди.

Приятелката ми взривява онзи неин гръмогласен смях и всички в клуба се обръщат да зяпат лудата бременна.

— Леле — възкликва тя. — Много си красива, когато стане дума за морал.

— Виж, никой няма да те свърже със случая, обещавам.

— Значи всички пътища водят към Реди? Знаеш, че после никой никога няма да те наеме на работа, Кейт. Никой. Няма да те назначат даже да сменяш шибаната факс хартия.

С това злокобно предупреждение Канди се протяга през масата, хваща ръката ми и я насочва към издутия си корем. През опънатата кожа усещам безпогрешно ритането на пета. Това е първият път, когато тя признава, че бебето е нещо постоянно, и аз я познавам твърде добре, за да кажа нещо сантиментално.

— Много ли рита?

— Ъхъ. Когато се къпя, тя направо полудява. Все едно е на някакво проклето шоу с делфини.

— Може да не е момиче, Канд.

— Ей, аз съм момиче, тя е момиче, ясно? — Канди предусеща усмивката ми и бързо добавя: — Разбира се, винаги мога да я дам за осиновяване.

— Разбира се.

Доколкото си спомням, Канди даде идеята, че тайната среща на седем жени в Ситито ще изглежда не толкова подозрителна, ако се съберем в клуб по ориенталски танци, отколкото, да речем, в ресторант, където хората не са полуголи. Седнала вътре, съжалявам, че нямам фотоапарат, за да заснема израженията на приятелките ми, когато влизат в заведението. При Момо доброто възпитание веднага взема връх над шока и тя мило запитва блондинката на входа:

— О, откога работи заведението?

Не сме единствените жени в клуб „Съклинг“ — увеселителен център за мъже, разположен на две крачки от финансовия район, но сме единствените с покрити гърди. Всички, които са дошли по това обедно време, имат важна работа. Вече знаех, че Крис Бънс е достатъчно алчен и амбициозен, за да хвърли голяма сума в проект, без да сподели за него пред колегите си от отдела — защо да дели заслугите, когато може да припише всичко на себе си?