Алисън Пиърсън - Скъпа, няма не мога

— И на консултацията на година и половина теглото му беше?

— Както казах, не съм сигурна, но Пола каза, че е в норма.

— Датата на раждане на Бенджамин — предполагам, че сте запозната с това?

Обидата е толкова силна, че в очите ми изскачат сълзи все едно съм излязла навън в снега. Справям се много добре на тестовете. Знам отговорите, но не знам тези отговори, а трябваше. Знам, че трябваше да ги знам.

Бен се роди на двайсет и пети януари. Той е много силен и много щастлив, и никога не плаче. Само когато е изморен или му никне зъбче. Любимата му книжка е „Малките бухалчета“, любимата му песен е „Колелата на автобуса“, той е моят най-скъп и най-сладък единствен син и ако нещо му се случи, ще ви убия, после ще изгоря до основи болницата ви и накрая ще се самоубия.

— Двайсет и пети януари.

— Благодаря ви, госпожо Шаток. А сега, млади момко, хайде да ти прегледаме гърдичките.

0.17 :

Не знам как щях да се справя без Уинстън. Той стоя през цялото време с нас в болницата, носеше ми подсладен чай от автомата, държеше Бен, когато трябваше да отида до тоалетната, и показа признаци на притеснение само когато предложих да му платя за загубеното време. Докато ми помага да сляза от колата със спящото бебе, виждам някакъв силует пред нашата врата. Мисля си, че ако е престъпник, не отговарям за действията си, но след няколко стъпки разпознавам Момо. Не мога да понеса да видя когото и да било от работата.

— Каквото и да е, би могло да почака до сутринта — казвам, докато пъхам ключа в ключалката.

— Извинявай, Кейт.

— Боя се, че извинението не е достатъчно. Току-що се връщам с Бен от болницата. Преглеждаха го. Прекарахме една дълга изтощителна вечер. Дори Hang Seng да се е понижил с десет процента, честно казано, изобщо не ми пука и можеш да го повториш дума по дума пред Род. О, Боже, какво има?

— Съжалявам — казва тя и не може да продължи, защото думите предизвикват нов пристъп на плач. Вкарвам я вътре и я настанявам да седне в кухнята, докато слагам Бен в креватчето му. Докторът го нарече вирусен обрив. Няма нищо общо с падането и категорично не е менингит, просто трябва да му даваме повече течности през следващите двайсет и четири часа и да следим температурата му. Изкачвайки се по стълбището към неговата стая, виждам мястото с изтърканата пътека, където се е спънал. Мразя я тази проклета пътека; мразя се, че не отделих средства за нова; мразя факта, че не намерих време да повикам човек, който да премери дължината, сякаш бе някакъв непосилен лукс, когато през цялото време е било от първостепенна важност. Триажът. Степенуване по спешност. Всичко обърках. Нещата, които могат да наранят децата, са на първо място, всичко друго може да почака. Проверих Емили — сгушена до Пола, която е заспала до нея. Влизам, гася лампата с Пепеляшка и ги покривам със завивката.

Отново в кухнята, правя ментов чай и се опитвам да помогна на Момо да дойде на себе си. Десет минути по-късно разбирам защо й е толкова трудно да обясни проблема — просто няма достатъчно груб речник, за да опише какво е видяла.

Тази вечер след работа Момо отишла с група колеги от американското бюро в „171“ — бар срещу Ливърпул Стрийт. По-късно се отбила до офиса, за да вземе няколко папки за предстоящия ни финал. Крис Бънс и група момчета били наобиколили един монитор, смеели се и правели пиперливи коментари. Сред тях бил и приятелят й Джулиан, който дойде в ЕМФ заедно с Момо миналата година. Не я чули да влиза и я забелязали чак когато било твърде късно и тя видяла с какво се забавляват.

— Снимки на жена, разбираш ли, Кейт, която не носи нищо, искам да кажа още по-лошо от нищо.

— Но те непрекъснато свалят такива снимки, Момо.

— Ти не разбираш, Кейт, на снимките бях аз.

2.10 :

Помогнах на Момо да се качи горе, намерих й дрехи за спане и я настаних в леглото за гости. Препъвайки се в огромната ми тениска на „Гап“ XXXL с нарисувания отпред дакел, тя изглежда като осемгодишна. Вече поуспокоила се, успява да ми разкаже цялата история. Явно е започнала да пищи с цяло гърло, настоявайки да научи кой го е направил.

Естествено Бънс пръв се е окопитил. Обърнал се към Момо и казал:

— Добре, след като имаме оригинала, може би тя ще иска да ни покаже какво може да прави, а, момчета?

Всички се разсмели, но когато тя се разплакала, бързо се изнесли от офиса. Останал само Джулиан, който се опитал да я успокои. Тя му се развикала и накрая й казал, че Бънс е взел снимките на Момо от Интернет страницата на ЕМФ — онези, които фирмата използваше в брошурата си, за да илюстрира обвързаността си с етническото многообразие — и ги монтирал върху телата на други жени, с които е пълно в Интернет.