Алисън Пиърсън - Скъпа, няма не мога

— Голи тела — повтаря Момо и педантичността й го прави двойно по-болезнено.

Момо казва, че престанала да ги гледа, когато видяла собствената си глава да прави свирка. Имало текст към снимките, но не могла да го прочете, защото си изпуснала очилата и те се счупили.

— Имаше нещо за азиатските мацета, мисля.

— Не се съмнявам.

— Какво ще правим? — пита тя и това „ние“ звучи едновременно самонадеяно и съвсем на място.

Няма да направим нищо.

— Все ще измислим нещо.

Гася лампата и оставям да свети само нощната. До нея във вазата е останал стръкът изсъхнала момина сълза от гостуването на Барбара и Доналд.

— Не мога да разбера, Кейт — казва Момо. — Защо Бънс го е направил? Защо някой би поискал да направи нещо подобно?

— О, защото си красива и си жена, и защото може. Не е много трудно за разбиране.

За миг тя се изпълва с гняв.

— Да не искаш да кажеш, че това, което направи Крис Бънс с мен, не е лично?

— Не. Да. — Чувствам се неимоверно уморена, все едно вените ми са пълни с олово. Ужасът, че нещо не е наред с Бен, а сега и това. Защо винаги трябва да обяснявам разни неща на Момо, важни неща, когато съм в най-лошата си форма? Полагам длан на хладната й мургава ръка и с усилие на волята намирам думите: — Казвам, че имаме зад себе си цялата човешка история, а сега се появяваме ние. Никога преди не е имало жени като нас, Момо. Век след век жените са си знаели мястото и изведнъж от двайсет години насам се появяват жени, които не си го знаят, и това плаши мъжете. Случило се е много бързо. Крис Бънс те гледа и вижда човек, за когото се предполага, че му е равен. Знаем какво му се иска да направи с теб, но вече не му е позволено да пипа, така че той подправя твои снимки, с които може да си прави каквото си поиска.

Момо трепери под завивката — тръпки от наскоро преживяния срам, и стиска по-силно пръстите ми.

— Момо, знаеш ли колко време е трябвало на праисторическия човек, за да започне да ходи изправен?

— Колко?

— Между два и пет милиона години. Ако дадеш на Крис Бънс пет милиона години, може би ще осъзнае, че е възможно да работи с жени, без да изпитва нужда да ги съблича.

Виждам замъглените й от сълзи очи.

— Искаш да ми кажеш, че не можем да направим нищо, така ли, Кейт? За Бънс. Просто трябва да се примиря, защото са си такива и няма смисъл да правим опити да променим положението.

Точно това казвам.

— Не, не бих го определила точно така.

Момо въздиша и трепери, докато се унася в сън, а аз слизам долу, за да изгася осветлението и да заключа. Ричард ми липсва през цялото време, но в тази част на денонощието усещам липсата му най-силно. Заключването е негова работа и резето не ми изглежда толкова сигурно, когато го издърпвам пред вратата, а скърцането на рамките на прозорците е по-призрачно. Докато спускам външните щори, не спирам да мисля какво ще стане през следващите няколко дни. На сутринта Момо Гумератне ще подаде официално оплакване пред прекия си началник Род Таск заради поведението на Кристофър Бънс. Таск ще предаде оплакването на „Личен състав“. Момо ще бъде отстранена от работа, като ще получава пълна заплата, докато чака да приключи вътрешното разследване. На първата среща от разследването, на която ще бъда поканена да присъствам, ще бъде публично отбелязано, че репутацията на Момо Гумератне е била безупречна. Също така ще бъде негласно отбелязано, че Крис Бънс е нашият водещ финансист, който през миналата година е донесъл на компанията десет милиона. Малко след това обидата към Момо ще започне да бъде наричана „неприятна работа“ или просто „онази работа с Бънс“.

След три месеца вкъщи — достатъчно време, за да започне да се чувства притеснена и депресирана — Момо ще бъде повикана в офиса. Ще й бъде предложено финансово споразумение. Аристократичното възпитание ще я накара да се изправи и да заяви, че не може да бъде купена и желае само да получи справедливост. Комисията ще бъде шокирана — те също искат справедливост, но просто естеството на доказателствата е — как да го нарекат — проблематично. Неофициално, неопределено, ще се намекне, че с кариерата на Момо в Ситито е свършено. Тя е многообещаваща млада жена, но тези неща често се тълкуват погрешно. Няма пушек без огън, просто нещастно стечение на обстоятелствата. Ако новината за порнографските снимки например стигне до медиите…

Два дни по-късно Момо Гумератне ще сключи съдебно споразумение за сума, която ще остане в тайна. Когато слезе по стъпалата на „Едуин Морган Фостър“ за последен път, една телевизионна репортерка ще й навре микрофон в лицето и ще я попита какво точно се е случило. Вярно ли е, че са я нарекли „азиатско маце“ и са разпространявали нейни порнографски снимки? Свеждайки красивата си глава, Момо ще откаже да коментира. На следващия ден четири вестника ще пуснат статии на трета страница. Едното заглавие ще бъде: АЗИАТСКО МАЦЕ В СКАНДАЛ С ПОРНО СНИМКИ В СИТИТО. Опровержението на Момо ще бъде в предпоследния абзац. Не след дълго тя ще приеме работа в чужбина и ще се моли да бъде забравена. Бънс ще запази работата си и черната точка в досието му ще бъде изтрита с постоянно постъпващите печалби. И нищо няма да се промени, което е повече от сигурно.