Габриел Маркес - В лош час

В коридора, преливащ от птичето чуруликане, вдовицата Асис лежеше в платнен стол, а лицето й бе покрито с напоена с одеколон кърпа. По почукването на вратата разбра, че е отец Анхел, но удължи този миг на облекчение, докато чу поздрава му. Тогава откри лицето си, съсипано от безсънието.

— Простете, отче — каза тя, — не ви очаквах толкова рано.

Отец Анхел не знаеше, че го бяха поканили за обяд. Извини се, малко объркан, каза, че и той е прекарал цялата сутрин в главоболие и предпочел да прекоси площада преди жегата.

— Няма значение — каза вдовицата. — Просто исках да кажа, че днес съм същинска развалина.

Свещеникът извади от джоба си един молитвеник без корици. «Ако искате, можете да си отдъхнете малко, докато аз се моля» — рече той. Вдовицата се възпротиви.

— Чувствам се по-добре — каза тя.

Отиде до края на коридора със затворени очи и след като се върна, прекалено грижливо простря кърпата на страничното облегало на сгъваемия стол. Когато седна срещу свещеника, тя изглеждаше с няколко години по-млада.

— Отче — заговори тогава без драматизъм, — нуждая се от вашата помощ.

Отец Анхел прибра молитвеника в джоба си.

— На вашите услуги.

— Става дума пак за Роберто Асис.

Престъпвайки обещанието си да забрави пасквила, предишния ден Роберто Асис се бе сбогувал до завръщането си в събота и се бе върнал неочаквано още същата нощ. Оттогава до сутринта, когато умората го повалила, прекарал седнал в тъмната стая, в очакване на предполагаемия любовник на жена си.

Отец Анхел я изслуша слисан.

— Но това е неоснователно — каза той.

— Вие не познавате Асисовци, отче — възрази вдовицата. — Те имат адско въображение.

— Ребека знае мнението ми по въпроса за пасквилите — каза той. — Но ако искате, мога да поговоря и с Роберто Асис.

— По никакъв начин — рече вдовицата. — Това ще значи да налеем масло в огъня. Но ако вие споменете за пасквилите в неделната проповед, аз съм сигурна, че Роберто Асис ще се замисли.

Отец Анхел разпери ръце.

— Невъзможно — възкликна той. — Това би значело да отдадем на случая значението, което той не заслужава.

— По-важно е да се предотврати едно престъпление.

— Смятате ли, че може да се стигне дотам?

— Не само смятам — каза вдовицата, — но и съм сигурна, че няма да имам сили, за да му попреча.

Малко след това седнаха около масата. Една боса прислужница поднесе ориз с фасул, варени зеленчуци и блюдо с кюфтета, плуващи в някакъв гъст кафяв сос. Отец Анхел мълчаливо си сипа. Лютият пипер, дълбоката тишина в къщата и усещането за смут, което в този миг изпълваше сърцето му, отново го пренасяха в голата му стаичка на млад свещеник през онова жарко пладне в Макондо. В един такъв ден — прашен и горещ, той бе отказал християнско погребение на един обесен, когото суровите жители на Макондо не искаха да заровят.

Разкопча яката на расото си, за да остави потта свободно да се стича.

— Добре — каза на вдовицата. — Тогава постарайте се Роберто Асис да присъства на неделната служба.

Вдовицата Асис обеща.

Доктор Хиралдо и жена му, които никога не спяха подир пладне, запълниха следобеда с четенето на един разказ от Дикенс. Бяха на вътрешната тераса — той в хамака, слушаше със сключени на тила ръце; тя, с книгата в скута, четеше с гръб към ромбовете светлина, в които пламтяха гераниите. Чете безстрастно, професионално, без да променя положението си на стола. Не дигна глава чак до края, но дори и след това остана с разтворена върху коленете книга, докато мъжът й се миеше в легена. Жегата предвещаваше буря.

— Това дълъг разказ ли е? — попита тя, след като внимателно обмисли въпроса.

Със старателни движения, заучени в хириругическата зала, лекарят вдигна глава от легена. «Казват, че е къса повест — отвърна той, застанал пред огледалото, докато мажеше косата си с брилянтин. — Аз бих казал, че по-скоро е дълъг разказ.» Разтри с пръсти мазнината по черепа си и заключи:

— Критиците биха казали, че е къс разказ, но твърде дълъг.

Облече си бял ленен костюм, подпомаган от жена си. Би могла да мине за негова по-голяма сестра не само заради спокойното обожание, с което го ограждаше, но и заради студенината в очите, която я караше да изглежда по-възрастна. Преди да излезе, доктор Хиралдо й показа списъка и реда на посещенията, ако неочаквано се появеше някой спешен случай, и премести стрелките на картонения часовник в чакалнята: «Докторът ще се върне в пет.»

Улицата трептеше в маранята. Доктор Хиралдо тръгна по сенчестия тротоар, преследван от някакво предчувствие — въпреки натежалия въздух този следобед нямаше да вали. Цвърченето на щурците правеше по-осезаема самотата на пристанището, но кравата бе измъкната и отвлечена от течението, затова вонята на мърша бе оставила огромна празнина във въздуха.