Габриел Маркес - В лош час

При първото спиране на дъжда, в понеделник на разсъмване, селото имаше нужда от няколко часа, за да дойде на себе си. Рано се отвориха билярдният салон и бръснарницата, но повечето къщи останаха със затворени врати до единадесет. Господин Кармичаел бе първият, комуто бе предоставена възможността да потръпне при вида на хората, пренасящи къщите си нагоре, по високите места. Шумни групи бяха изровили стълбовете и сега пренасяха цели празните стаи с тръстикови стени и покриви от палмови листа.

Подслонил се под стряхата на фризьорницата, с отворен чадър в ръка, господин Кармичаел се бе загледал в трудната маневра, докато бръснарят го извади от унеса му.

— Трябваше да изчакат да спре дъждът — каза бръснарят.

— Няма да спре още два дни — възрази господин Кармичаел и затвори чадъра. — Мазолите ми го предсказват.

Мъжете, пренасящи къщите, затънали до глезените в кал, минаха край тях, блъскайки се в стените на бръснарницата. Господин Кармичаел зърна през прозореца оголената вътрешност — една напълно лишена от интимност спалня, и се почувства обзет от някакво усещане за бедствие.

Не изглеждаше да е повече от шест часа сутринта, но стомахът му подсказваше, че скоро ще стане дванадесет. Сириецът Мойсес го покани да седне в магазина, докато премине дъждът. Господин Кармичаел повтори предвиждането си, че в близките двадесет и четири часа няма да спре. Поколеба се, преди да скочи на тротоара пред съседната къща. Група момчета, които си играеха на война, хвърлиха топка кал и тя се лепна на стената на няколко метра от току-що изгладените му панталони. Сириецът Елиас излезе от магазина си с метла в ръка и заплаши момчетата на някаква смесица от арабски и испански.

Момчетата заскачаха от възторг:

— Трътлест турчин.

Господин Кармичаел се увери, че дрехата му е все пак безукорна. Тогава затвори чадъра, влезе в бръснарницата и се упъти право към стола.

— Винаги съм твърдял, че сте благоразумен човек — каза бръснарят.

Върза кърпа на врата му. Господин Кармичаел вдъхна мириса на лаванда, който предизвикваше у него същото безпокойство, както и студените па̀ри в зъбарницата. Бръснарят започна да подрязва накъдрената коса отзад на врата. Нетърпелив, господин Кармичаел потърси с очи нещо за четене.

— Няма ли вестници?

Бръснарят отвърна, без да прекъсва работата си:

— В страната останаха само официалните вестници, а те няма да влязат в това заведение, докато съм жив. — Господин Кармичаел се задоволи да забие очи в напуканите си обуща, докато бръснарят не го заразпитва за вдовицата Монтиел. Кармичаел идваше от дома й. Откакто умря дон Чепе Монтиел, при когото дълги години бе работил като счетоводител, той беше управител на именията й.

— Добре е — отвърна.

— Човек се претрепва от работа — каза бръснарят, все едно, че говореше на себе си, — а тя, сама жена, притежава земи, които не могат да се обходят за пет дни с кон. Трябва да е собственица на десетина общини.

— На три — каза господин Кармичаел. И добави убедено: — Тя е най-добрата жена на света.

Бръснарят се приближи до тоалетката, за да изчисти гребена. Господин Кармичаел видя отразеното му в огледалото лице на козел и за сетен път разбра защо не го уважава. Бръснарят заговори, гледайки отражението:

— Чудесна сделка — моята партия е на власт, полицията заплашва със смърт политическите ми противници, а аз купувам земите и добитъка им на цена, която сам определям.

Господин Кармичаел сведе глава. Бръснарят отново се зае да го подстригва. «След края на изборите — заключи той — съм собственик на три общини, нямам съперници и за всеки случай продължавам да държа тигана за дръжката, макар че правителството се смени. Та — казвам си аз — това е по-добра сделка и от ваденето на фалшиви пари.»

— Хосе Монтиел беше богат още много преди да започнат политическите безредици — каза господин Кармичаел.

— Седнал по гащи пред вратата на една мелница за ориз — каза бръснарят. — Историята отбелязва, че за пръв път обул обувки преди девет години.

— И така да е — съгласи се господин Кармичаел, — вдовицата няма нищо общо със сделките на Монтиел.

— Но се направи на тапа — каза бръснарят.

Господин Кармичаел вдигна глава. Поразхлаби кърпата на врата, за да се раздвижи кръвта му. «Ето затова винаги съм предпочитал да ме подстригва жена ми — протестира той. — Не ми взима нищо и като добавка не ми говори за политика.» Бръснарят побутна главата му напред и мълчаливо продължи работата си. От време на време изщракваше с ножиците във въздуха — в изблик на преливаща виртуозност. Господин Кармичаел дочу викове от улицата. Погледна в огледалото — жени и деца минаваха край вратата с мебелите и покъщнината от пренесените къщи. Той озлобено забеляза: