Габриел Маркес - В лош час

— Какво дават днес?

— «Пирати в космоса» — каза Ребека де Асис. — Военен филм.

Отец Анхел провери по азбучен ред, мънкайки откъслечни заглавия, докато пробягваше с пръст дългия класифициран списък. Спря, след като обърна страницата.

— «Пирати в космоса».

Прокара хоризонтално пръст, за да види моралната оценка, в мига, в който чу гласа на собственика вместо очакваната плоча. Съобщаваше, че прожекцията се отлага поради лошото време. Една от жените обясни, че собственикът взел това решение, защото публиката искала да й се върнат парите, в случай че дъждът прекъсне прожекцията преди антракта.

— Жалко — каза отец Анхел, — филмът е добър за всички.

Затвори тетрадката и продължи:

— Както ви казах, това е село, спазващо законите. Преди деветнадесет години, когато ми предадоха енорията, имаше единадесет незаконни съжителства във важни семейства. Днес е останало само едно, и то, надяваме се, за кратко.

— Не е заради нас — каза Ребека де Асис, — но тези бедни хора…

— Няма причина за тревога — продължи свещеникът, безразличен към прекъсването. — Трябва да видите как се е променило това село. По онова време една руска балерина даде на арената за бой на петли спектакъл само за мъже и накрая на публичен търг продаде всичко, каквото носеше отгоре си.

Адалхиса Монтоя го прекъсна:

— Точно така — каза тя.

Тя наистина си спомняше скандала така, както й го бяха разказали — когато балерината останала съвсем гола, един старец започнал да крещи от галерията, качил се на последното стъпало и се изпикал върху публиката. Бяха й разказали, че останалите мъже, следвайки примера, накрая сред влудяваща олелия се пикали един друг.

— Сега — продължи свещеникът — е доказано, че това е най-съблюдаващото законите село в апостолическата префектура.

Заинати се в тезата си. Изтъкна някои трудни моменти в борбата си със слабостите и недъзите на човешкия род, докато дамите-католички престанаха да го слушат, изнемогващи от жега. Ребека де Асис отново разгъна ветрилото си и тогава отец Анхел откри къде е изворът на уханието й. Миризмата на сандалово дърво кристализира в задухата на стаята. Свещеникът измъкна кърпата от ръкава си и я притисна към носа си, за да не кихне.

— В същото време — продължи той — нашият храм е най-бедният в апостолическата префектура. Камбаните са напукани, а помещенията — пълни с мишки, защото отдадох живота си, за да наложа и добрите привички.

Той разкопча яката си. «Материалната част от работата може да свърши кой да е младеж — каза, като се изправи. — И обратното, трябва дългогодишно упорство и голям опит, за да се възстанови моралът.» Ребека де Асис вдигна прозрачната си ръка с брачна халка, затисната от смарагдов пръстен.

— Тъкмо затова — каза тя. — Ние си помислихме, че с тези пасквили цялата работа ще иде на вятъра.

Единствената жена, която дотогава бе мълчала, използва паузата, за да се обади:

— Освен това мислим, че страната сега се възстановява и тази напаст може да се окаже пречка.

Отец Анхел потърси ветрило в шкафа и започна бавно да си вее.

— Едното няма нищо общо с другото — каза той. — Преживяхме тежък политически момент, но семейният морал се запази непокътнат.

Изпъчи се пред трите жени. «След няколко години ще ида и ще кажа на апостолическия префект — оставям ви това примерно село. Сега остава само да изпратите някой млад и предприемчив човек, за да изгради най-хубавата църква в префектурата.»

Той едва-едва се поклони и възкликна:

— Тогава спокойно ще ида да умра в двора на моите предци.

Дамите запротестираха. Адалхиса Монтоя изрази мисълта на всички:

— Това село все едно, че е ваше, отче. И искаме тук да останете до последния си дъх.

— Ако трябва да се построи нова църква — каза Ребека де Асис, — още отсега можем да подемем кампания.

— Всяко нещо с времето си — възрази отец Анхел.

После, вече с друг тон, добави: «Засега не искам старостта да ме завари начело на никаква енория. Не искам с мене да стане същото, както с кроткия Антонио Исабел дел Сантисимо Сакраменто дел Алтар Кастаниеда и Монтеро, който уведоми епископа, че в енорията му вали дъжд от умрели птички. Изпратеният от епископа следовател го намери на площада да играе с децата на стражари и апаши.»

Дамите изразиха изумлението си:

— Кой беше той?

— Енорийският свещеник, когото наследих в Макондо — отвърна отец Анхел. — Беше на сто години.

Зимата, която се очертаваше студена още от последните дни на септември, в края на тази седмица стана наистина сурова. Кметът прекара неделята, дъвчейки хапчета в хамака, докато прелялата от коритото си река вършеше поразии в ниските квартали.