Габриел Маркес - В лош час

— Живеем при демокрация.

Отец Анхел също се усмихна. Показа затворения плик: «Забравих да пусна това писмо в пощата.» Намери кърпата в ръкава и обърса носа си, раздразнен от препарата против насекоми. Продължаваше да си мисли за Сесар Монтеро.

— Все едно, че го държите на хляб и вода — каза той.

— Щом това му харесва — каза кметът, — не можем да го храним насила.

— Най-много ме тревожи съвестта му — каза свещеникът.

Без да маха кърпата от носа си, той проследи с очи кмета из цялата стая, докато свърши да пръска. «Сигурно много го гризе, щом се страхува да не го отровят» — каза кметът и остави пръскачката на пода.

— Той знае, че всички обичаха Пастор — рече след това.

— И Сесар Монтеро също — възрази свещеникът.

— Но работата е там, че убитият е Пастор.

Свещеникът се загледа в писмото. Въздухът стана синкав. «Пастор — измърмори той. — Не му остана време да се изповяда.» Кметът запали лампата, преди да се пъхне в хамака.

— Утре ще съм по-добре — каза той. — След предварителното следствие ще можете да го изповядате. Става ли?

Отец Анхел се съгласи. «Само за успокоение на съвестта му» — настоя той. Изправи се тържествено. Препоръча на кмета да не взема много хапчета, а кметът му отвърна, напомняйки му да не забрави писмото.

— И още нещо, отче — каза кметът. — Опитайте се на всяка цена да поговорите със зъбаря. — Погледна свещеника, който вече слизаше по стълбата, и добави, отново усмихнат: — Всичко това допринася за укрепването на спокойствието.

Седнал пред вратата на канцеларията, пощенският чиновник гледаше как следобедът отмира. Когато отец Анхел му подаде писмото, той влезе вътре, наплюнчи с език марка от петнадесет сентавос — за въздушна поща, и таксата за строежи. Продължи да рови в чекмеджето на писалището. Когато уличните лампи светнаха, свещеникът сложи няколко монети върху тезгяха и излезе, без да каже довиждане.

Чиновникът продължи да бърка в чекмеджето. Миг след това, отегчен да рови книжа, той написа с мастило в единия ъгъл на плика: «Няма марки от пет». Подписа се отдолу и сложи печата на станцията.

Тази вечер, след молитвата, отец Анхел намери една умряла мишка да плува в купела със светената вода. Тринидад зареждаше капаните в кръщелнята. Отецът грабна животинчето за крайчеца на опашката.

— Ще предизвикаш някое нещастие — каза той на Тринидад, като размахваше пред нея умрялата мишка. — Не знаеш ли, че някои вярващи си наливат светена вода и я дават на болните да пият?

— И какво от това? — запита Тринидад.

— Как какво? — възрази свещеникът. — Само това, че болните ще пият светена вода с арсеник.

Тринидад му припомни, че още не й е дал парите за арсеника. «От гипса» — каза тя и каза рецептата — поръсила гипс из ъглите на църквата; мишката яла и малко след това, гонена от жажда, отишла да пие вода от купела. От водата гипсът в стомаха й се втвърдил.

— Все пак — каза свещеникът — по-добре е да дойдеш да ти дам пари за арсеник. Не искам повече умрели мишки в светената вода.

В кабинета го чакаше делегация от дами-католички, оглавявана от Ребека де Асис. След като даде на Тринидад парите за арсеника, свещеникът измънка нещо за горещината в стаята и седна пред работната маса, срещу трите дами, които чакаха мълчаливо.

— На вашите услуги, уважаеми госпожи.

Те се спогледаха. Ребека де Асис тогава разтвори ветрило с нарисуван японски пейзаж и каза без следа от тайнственост:

— По въпроса за пасквилите, отче.

С много модулации, както би разказала детска приказка, тя изложи тревогата на селото. Каза, че макар смъртта на Пастор да трябва да се приеме «като нещо абсолютно лично», почтените семейства се чувстват задължени да проявят загриженост по въпроса за пасквилите.

Подпряла се на дръжката на чадъра си, Адалхиса Монтоя — най-възрастната от трите, беше по-ясна:

— Ние, дамите-католички, решихме да се намесим в тази работа.

Отец Анхел размисли няколко мига. Ребека де Асис си пое дълбоко дъх и отец Анхел се запита как тази жена може да излъчва такъв топъл мирис. Беше пищна и цветуща, с ослепителна белота и пламенно здраве. Свещеникът заговори, впил очи в някаква неопределена точка.

— Моето мнение — каза той — е, че не бива да обръщаме внимание на мълвата за скандала. Трябва да се поставим над техните постъпки и да продължим да спазваме божиите закони както досега.

Адалхиса Монтоя потвърди с кимане на глава. Но другите не се съгласиха — струвало им се, че «тази напаст по-късно може да има гибелни последици». В този миг високоговорителят на киносалона се изкашля. Отец Анхел се плесна по челото. «Простете» — каза той, докато търсеше в чекмеджето на масата списъка на католическата цензура.