Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Гостенката ти няма ли да се присъедини към нас? – обърна се той към домакинята.

Неуморната бизнесдама скочи и тръгна към Пери с Пом-Пом в ръка. Хвана я внимателно, но здраво за лакътя и я поведе към почетния гост.

– Запознай се с Пери. И тя закъсня като теб. Заради някакво премеждие по пътя.

Мъжът погледна превързаната ѝ ръка и изцапаната рокля и попита:

– Нещо неприятно ли се е случило?

– Нищо особено – отвърна тя.

– Заслужаваш подарък. Искаш ли да ти гледам? Безплатно! – усмихна се той и стана.

Приятелката на журналиста и пиарката чакаха търпеливо реда си и не им стана приятно, че ги пререждат.

– Имате достатъчно клиенти – каза Пери.

– Тук съм за всички ви – усмивката му подсказваше, че възнамерява да добави още нещо, но реши да се въздържи.

– Е, този път ще минете без мен.

Мъжът се засмя, но в очите му проблеснаха стоманени искри.

– От двайсет и пет години се занимавам с това и за пръв път срещам жена, която не желае да узнае бъдещето си.

Пиарката съзря възможност да уталожи любопитството си и веднага предложи:

– Ами тогава кажете нещо за миналото ѝ!

– О, то не е... не е нейното... нещо... Е, беше ми приятно, че се запознахме – протегна ръка ясновидецът, без да сваля поглед от Пери.

Без да се замисля, почти инстинктивно, Пери протегна лявата си ръка. Той я сграбчи и тя усети вибриращ прилив на топлина.

– Не се безпокой, аз не съм шарлатанин, а истински ясновидец.

– Той е несравним. Най-добрият – увери я домакинята.

– Ще ми гледа друг път – каза Пери и издърпа ръката си.

Зад гърба си чу гласа на мъжа.

– Някой ти липсва...

– Моля?

Гадателят се приближи.

– Някой, когото си обичала. Но си загубила.

Пери си наложи да изглежда спокойна.

– Това можеш да го кажеш на половината жени – и мъже – в света.

Той се засмя с фалшива непринуденост.

– О, не, не е същото.

Решена да спре разговора, тя несъзнателно скръсти ръце на гърдите си, сякаш за да се защити.

– Виждам първата буква на името му – продължи мъжът с поверителен, но и достатъчно висок глас. – И тя е "А"!

– Повечето мъжки имена започват с "А". Името на мъжа ми също.

– Няма да ви притеснявам пред всички. Ще го напиша на салфетка.

– Къзъм [17] Момичето ми (тур.). – Бел. прев. – изписука бизнес дамата на една от прислужничките, – бързо донеси химикалка, бързо!

– Ако е стара история, защо да не я чуем – закачливо подхвърли пиарката.

– Кой казва, че е стара? Тя е съвсем жива и диша.

Пери запази самообладание въпреки бушуващата в душата ѝ буря. Искаше ясновидецът да я остави на мира, както и всички тези жени и мъже, а и целият град с неговия безкраен хаос.

Сякаш очаквала с нетърпение този момент, прислужничката донесе светкавично химикалка, ясновидецът написа нещо и сгъна салфетката с мъчително бавни и превзети движения.

– Ето го подаръка ми за теб – каза той и подаде салфетката на Пери.

– Благодаря.

Тя мина покрай жените и мъжете и излезе на терасата. Рибарският кораб беше заминал и морето се стелеше по-тъмно и от най-дълбокото разкаяние. По улицата профуча кола с отворени прозорци, от които гърмеше романтична английска песен. Пери присви очи и се опита да си представи мъжа – не може да не беше мъж, надул музиката толкова силно и по това време на нощта.

Много внимателно разтвори лявата си длан със салфетката – тя пишеше с лявата, с по-силната си ръка. Ясновидецът беше нарисувал три женски фигури – като трите мъдри маймунки. Те, трите.

Под първата пишеше: "Тя видя Злото". Под втората: "Тя чу Злото". А под третата: "Тя стори Зло".

Оксфорд, 2001 г.

В новогодишния ден Пери беше толкова развълнувана, че не можа да свърши и половината неща, които беше запланувала. Сутринта тича, но трудно поддържаше темпото, пък и крампите в прасеца я измъчваха. Седна да чете, но не можа да се съсредоточи. Думите пълзяха като разгневени мравки по белия лист. Освен това беше ужасно гладна. Имаше навика да яде заради самото ядене и се страхуваше, че заради емоционалното си състояние започне ли веднъж, няма да може да спре. Затова яде ябълки. И слуша радиото. Това ѝ помогна, постоянният звук ѝ действаше успокояващо. Световни новини, местни новини, политически дебати, документално предаване на Би Би Си за империята на ацтеките. Но дори и предаването за ацтеките не трая вечно. Колкото и да се стараеше да не мисли за вечерта, тя не излизаше от главата ѝ. Олекна ѝ чак когато дойде време да се приготвя. Каквато и да беше вечерята с Азър, не можеше да е по-мъчителна от очакването ѝ.