Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Мълчанието помежду им наподобяваше разперено копринено ветрило.

– И все пак всеки абсолютизъм е слабост – рече професорът. – Абсолютният теизъм или абсолютният атеизъм, Пери, са еднакво проблематични. Моята цел е да инжектирам неверниците с доза вяра, а вярващите – с доза скептицизъм.

– Защо?

– Защото не съм пурист – изгледа я той. – Интелектуалният прогрес не бива да се потиска. – Една снежинка кацна на шапката, а друга на косата му. – Някои учени са склонни да разделят и категоризират, други да сливат и обединяват. Разединители и обединители. Aз държа всичките ми сетива да са нащрек – може би като твоя удивителен октопод. Нека не се осланяме само на мозъка. Нека въведем поезията и философията във всекидневието ни. Проблемът днес е, че светът цени отговорите повече от въпросите. А въпросите имат много по-голямо значение! Предполагам, че искам да вкарам дявола в Бог и Бог в дявола...

– И как ще стане това?

– Съзрем ли някаква дуалност, веднага я разбиваме на малки парченца! Сингулярното става плурално, а дуалността – комплексност.

– И...?

– Ще разбъркаме всичко, ще размием границите. Ще съберем непримиримите идеи и несъвместимите личности. Представи си как ислямофоб се влюбва в мюсюлманка, антисемит и евреин стават най-добри приятели и така нататък, докато най-накрая приемем категориите като такива, каквито са – измишльотини на въображението. Лицата в огледалата не са нашите лица. А само отражения. Можем да открием истинското си аз само в лицата на другите. Абсолютистите величаят чистотата, а ние – хибридността. Те искат да ограничат всички в самостоятелна идентичност, а ние се стремим към обратното – да я мултиплицираме в стотици разновидности и хиляди туптящи сърца. Ако съм човек, сърцето ми трябва да е достатъчно голямо, за да страда за хората по цял свят. Да погледнем историята. Да наблюдаваме живота. Всичко еволюира от простото към сложното, а не обратното, което би било деволюция.

– Но това не е ли твърде непосилно? Хората се нуждаят от опростеност.

– Съвсем не, скъпа моя. Умовете ни са създадени за неочаквани и резки обрати.

Азър нямаше какво повече да каже, и махна за довиждане. Тя кимна. Мъжът и кучето поеха в мрака. Пери усети, че стомахът я присвива и че диша на пресекулки Беше едновременно въодушевена и ужасена, на ръба на нещо неизвестно. Гледа ги, докато изчезнаха зад ъгъла. За нея това беше необикновен момент. Човек винаги знае кога се влюбва.

Истанбул, 2016 г.

Пери се върна в салона и веднага долови ароматите на кафе, коняк и пури, които се смесваха неохотно с уханията на скъпите парфюми. Все още замислена за съобщението, което остави на Ширин, тя забеляза настанилия се на шезлонг ясновидец. Заобиколен от коленичили и умилкващи се жени, той се усмихваше самодоволно, като султан в ориенталска гротеска. Американският мениджър също чакаше търпеливо ясновидецът да разчете чашата му с кафе.

Пренебрегвайки правилата за обществено поведение, Пери седна до съпруга си, сред обвитата в сивкавосин дим компания на запалилите пури мъже. Аднан леко стисна рамото ѝ. Два пъти. Това беше тайният знак, с който се питаха: "Скучно ли ти е?" Тя стисна ръката му веднъж: "Не. Добре съм".

– Помнете ми думите, картата на Близкия изток ще бъде преначертана – заяви архитектът. – Западните сили са готови с плана.

– Не се съмнявам – каза ислямистки настроеният вестникарски магнат. – Кръстоносните походи никога не са спирали!

– Да, но Турция не е същата – обади се националистът архитект. – Вече не е онова кротко агънце. Нито пък е болникът на Европа. Сега Европа се бои от нас и би направила всичко, за да промени това.

Магнатът веднага се съгласи.

– О, те знаят как да сътворят хаос. Невидима ръка натиска бутон и всичко отново пламва, сред кръвопролития и жестокост. Трябва да сме нащрек!

Някои мъже кимаха, други мълчаха.

Пери заговори спокойно сред задимената стая:

– Това, което казваш, ми звучи като чиста параноя. Европейци... западняци... руснаци... араби... Ако ги опознаете не като категории, а индивидуално, тогава ще разберете, че малко или много, духом и телом всички ние сме едни и същи. Можем да открием истинското си аз само в лицата на... другите.

Архитектът и магнатът ахнаха. Аднан ѝ намигна.

– Добре казано, скъпа.

Тя му се усмихна, извини се и стана. Когато приближи дамската компания, пиарката пошушна нещо на ясновидеца, който повдигна вежди, погледна Пери и се усмихна. Тя не отвърна на усмивката, а неговата стана по-широка. Като всички свикнали на внимание и ласкателства хора, гадателят беше най-заинтригуван от онези, които го пренебрегваха.