Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Ще си помисля – отговаряше смутено Пери.

– Какво има да мислиш? Животът в колежа е за първокурсниците. След това остават онези, които са твърде смотани, за да се преместят, и... шантавите нърдс.

– Както и онези, които нямат достатъчно средства.

– За пари ли става дума? – попита Ширин с онзи презрителен тон, с който се обръщаше към неприятните типове и неизбежните досадници, все едно бяха спукани мръсни канали или неприбрани боклуци. – Това трябва да е най-малкото ти притеснение. Остави това на мен!

Тя не го казваше открито, но от време на време намекваше, че семейството ѝ е богато. Затрудненията ѝ никога не бяха от парично естество и Пери беше сигурна, че скапаната къща с течащ покрив в Лондон, в която уж живеело семейството ѝ, изобщо не е такава. Приятелката ѝ настояваше да плаща целия наем и искаше от нея само да сложи книгите и дрехите си в няколко кашона и да я последва в новото приключение.

– Трябва да тръгвам, мила! – Ширин я целуна по двете бузи и я задуши с парфюма си. – Честита Нова година! Нямам търпение да посрещна две хиляди и втора! Имам чувството, че тя ще бъде най-прекрасната година досега!

Пери грабна бутилката вода от бюрото и я последва до централния вход. Главният портиер беше бивш военен и знаеше студентите по име.

– Приятни празници, Ширин! И на теб, Пери! Ще се видим догодина – весело каза той.

На Пери ѝ се стори, че мъжът се обърна към нея с подчертана топлина и сърдечност, сигурно я съжаляваше. Единствената студентка, която не си отиваше вкъщи.

Отвън чакаше черна лимузина с шофьор. Ширин се запъти към колата, като леко се клатушкаше на високите токове с куфара зад себе си. Пери я гледаше и изпитваше противоречиви чувства. Ако живееше в една къща с нея, притеснението ѝ от настоятелното упорство на Ширин сигурно щеше да се задълбочи. Освен това искаше ли наистина да бъде задължена на нея или на когото и да било друг? И все пак би било прекрасно да имат свое местенце...

Лимузината потегли и по стара турска традиция Пери изля бутилката вода след нея: "Да ти върви по вода и да се върнеш по вода, приятелко моя!"

Оксфорд, 2001 г.

Всичко кипеше в предпразнична подготовка. Пери беше свикнала на по-спокойното честване на Нова година в Истанбул и в началото не само беше изненадана, а и се забавляваше, докато разглеждаше украсите – улиците блестяха в искрящи гирлянди от светлини, магазините преливаха от стоки, а коледарите обикаляха с фенери като светулки в мрака.

Оксфорд без студенти изглеждаше като останал без душа. Да си сам през коледната ваканция беше все едно да си в пълна изолация – дори и за Пери, на която обикновено не ѝ трябваше компания. Всеки ден се хранеше сама в един китайски ресторант с три маси. Яденето не беше лошо, но продуктите бяха странни. Може би готвачът беше с биполярно разстройство и промяната на настроението му се отразяваше и на храната. Случваше се дори да ѝ се повръща.

Работеше по няколко часа в "Два вида интелигентност". За да привлекат клиенти по празниците, собствениците украсяваха витрината – настаняваха снежен човек във фотьойл с книга в ръка и я окичваха с гирлянди от букви, но тази година искаха да направят нещо по-различно.

– Какво ще кажете за коледно дърво със забранени книги? – предложи Пери.

Също като Дървото на познанието със забранения плод, тяхното дърво щеше да е отрупано със забранени по света книги.

Идеята беше одобрена и задачата ѝ беше възложена. На клоните на сребристото дърво увиснаха "Алиса в Страната на чудесата", "1984", "Параграф 22", "Прекрасният нов свят", "Любовникът на лейди Чатърли", "Долита", "Голият обяд", "Фермата на животните". Списъкът на забранени книги в Турция беше толкова дълъг, че заеха няколко клона, а имаше и още. Кафка, Бертолд Брехт, Стефан Цвайг и Джек Лондон се запознаха с Омар Хаям, Назъм Хикмет и Фатима Мерниси. На клоните блестяха фосфоресциращи табелки: "Забранена", "Цензурирана", "Изгорена". Докато украсяваше дървото, Пери си спомни за Коледата, в която Менсур донесе пластмасова елха. В много магазини и супермаркети имаше елхи, но в тяхната махала те бяха единствените.

От входа до определения ъгъл в хола от елхата се посипаха пластмасови иглички като в приказката за онова дете и следата от трохички по обратния път към дома му. Пери и Менсур окичиха дръвчето със сребристи, златисти и сини гирлянди. Направиха още украшения – боядисаха орехи, напръскаха шишарки със спрей, закачиха капачки от бутилки и измайсториха животинки от корк. На евтината украса ѝ липсваше какъвто и да е стил, но те си я харесваха.