Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– В пъпеша има някакъв неприличен намек – подхвърли Бруно. – Декарт е криел хомосексуалността си. Той всъщност си е падал по споменатия господин Хикс...

– Може би... – въздъхна Азър. – Речникът символизира науката и знанието. А поезията – философията, любовта и мъдростта. Декарт решил, че Бог му подсказва да ги събере заедно и така да създаде основите на "чудната наука". Моят въпрос е вие можете ли да създадете такава ваша чудна наука, за да проучите Господ?

– Как да стане това? – попита Мона.

– Бъдете енциклопедисти! Съчетавайте различни науки, синтезирайте и не се фокусирайте само върху религията. Дори стойте далеч от нея, тя само разделя и осуетява нещата. Изучвайте математика, физика, музика, изобразително изкуство, поезия, балет... Доближете се до Бог по неведоми пътища.

Пери се въодушеви и се запита дали няма да може да си създаде собствена чудна наука, мирабилис? Това би било наистина чудесно! Ще съчетае любовта си към книгите със страстта към науката, ученето и поезията, постоянната меланхолия, пречупения дух и разкъсаната плът на големия си брат, богохулствата и пиянските навици на баща си, молитвите и кървящите ръце на майка си, плюс бушуващия гняв на малкия си брат и от сбора щеше да получи едно надеждно и стабилно цяло. И все пак беше ли възможно да се получи нещо хубаво, ако съставките са лоши?

– Третият сън ме кара да допускам, че философът се е страхувал от чуждото мнение – каза Азър. – За нас той е великият Рене Декарт, който обаче е гледал на себе си като на незначителен, малък човек. Ако някой от вас изпитва подобни чувства, помнете, че и Декарт се е чувствал понякога така.

Пери сведе Поглед. Тя разбираше за какво намеква Азър, и както ненавиждаше, така и харесваше посланието му. Той не беше забравил разговора им и я окуражаваше да бъде по-самоуверена.

Накрая на лекцията Азър пусна "Миса Солемнис" на Бетовен и каза:

– Потопете се в музиката. И отново заспете!

С глави на възглавниците, те се отдадоха на музиката в пълно мълчание. Дискът свърши и професорът обяви:

– Приключихме за днес.

В същото време лампата на вратата светна, на вратата се почука.

– Влез, Джим! – извика Азър. – Точен, както винаги!

– За другия път напишете есе за Декартовото търсене на сигурност и Бог. Не забравяйте да направите необходимите проучвания. Разсъжденията без познания са хедонистично празнословие. Ясно ли е?

– Да, господине – отговори хорът.

Главата на Пери щеше да се пръсне. Заради вятъра и силата на нещата извън контрол, заради преплитащите се зло и добро, заради необходимостта да извлече смисъл от хаоса, тайните кодове на сънищата и проявленията им в живота, както и заради самотата на един млад философ, търсещ истината с уместния и до ден днешен въпрос: "Кой път да поема в живота?" Докато слушаше Азър, в нея настъпи незабележима, но и невъзвратима промяна. Зейна бездна, в която не смееше да погледне. Нещо се пропука зад обичайната ѝ сдържаност и разкри галопиращото ѝ сърце. Искаше да слуша професора безкрай, а той да говори само и единствено на нея.

Думите на Азър за Господ, за живота, вярата и науката лепнеха като оризови зрънца на пара и хранеха гладните умове. Когато го слушаше, Пери не се чувстваше объркана и разединена, а осъзнаваше, че има и друг начин да гледа на света – различен от този на баща ѝ и този на майка ѝ. Думите му ѝ помогнаха да намери спасение от мъчителната раздвоеност, сред която израсна в дома на Налбантоглу. В негово присъствие показваше различните си страни и въпреки това срещаше одобрение. Не се налагаше да потиска, контролира или крие нито една своя черта. Светът на Азър беше встрани от догматиката на злото и доброто, на Господа и Шейтана, светлината и тъмнината, суеверията и разума, теизма и атеизма. Той беше над наследените от Пери противоречия на Менсур и Селма. Макар да искаше да го отрича колкото може по-дълго, Пери чувстваше дълбоко в душата си, че е запленена от професора. Имаше нещо плашещо и опасно във факта, че той вероятно има отговор на всички нейни въпроси и че чрез него може да намери пряк път към разрешаването на всяка предстояща загадка.

Оксфорд, 2001 г.

– Изразявайте се по друг начин и винаги използвайте множествено число. Толкова често опростяваме разбирането за Господ в търсене на един-единствен отговор или формула. Това е грешка!

Професор Азър вървеше бързо между студентите с ръце в джобовете и говореше. Допреди няколко десетилетия дори най-блестящите учени били сигурни, че до двайсет и първи век религията постепенно ще изчезне от лицето на земята. Но в края на 70-те тя се завърнала на сцената като непримирима дива и с времето гласът ѝ ставал все по-кънтящ. Съвременните разпалени препирни винаги включвали и нея.