Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Всеки вид носи име на град. С малини – "Амстердам" с марципан – "Мадрид", с бира и джинджифил – "Берлин". Лондонският трюфел е с отлежало уиски. Не щадим продуктите.

– И още как! Жена ми настоя уискито да е осемнайсетгодишно и едномалцово. Ще ме разори!

Гостите се засмяха. Домакинята не обърна внимание на думите на мъжа си и заяви:

– Вече не съм "жената на бизнесмена". Aз съм бизнесдама на лично основание!

Гостите заръкопляскаха и тя продължи въодушевено:

– "Венеция" – с черешов ликьор, "Милано" – с амарето, "Цюрих" – с коняк и маракуя, а "Париж" – с шампанско!

– Разкажи им за маркетинговата си стратегия – подкани я съпругът ѝ.

– Предлагаме два пакета бонбони: за невъздържатели и за въздържатели. "Същата кутия – различни продукти." За Европа и Русия – трюфелите с алкохол, а за Близкия изток – без алкохол. Хитро, нали?

– Трюфелите халал имат ли си имена? – попита журналистът.

– Разбира се, драги! – Бизнес дамата посочи кристалния поднос и занарежда: – "Медина" – с фурми, "Дубай" – с кокосов крем, "Аман" – с карамел и лешници. Розовите се казват "Исфахан" и са с розова вода.

– Няма ли "Истанбул"? – попита Пери.

– Как да няма! Истанбул е град на контрасти и пълнежът е ванилен яйчен карамел със счукан черен пипер.

Докато гостите разговаряха и лакомо поглъщаха трюфели, дойде време за топлите напитки. Повечето жени пиха черен чай и чай от лайка, а мъжете предпочетоха кафе – еспресо или американо. Никой не поръча турско кафе, освен американския мениджър, който следваше максимата: "Когато си в Рим..." Само че в този случай римляните се държаха така, сякаш не бяха в Рим.

В желанието си да се придържа към местните традиции, американецът попита:

– Някой ще ми гледа ли на кафе?

Бизнес дамата отговори на английски:

– Няма нужда да обръщаш чашата с утайката. Ясновидецът ще пристигне всеки момент!

– Нямам търпение – каза приятелката на журналиста. – Ще искам да ми отдели няколко минути насаме.

Пери се огледа. Всички тези жени се бояха от Бога, от съпрузите си, от развода, от беднотата, от тероризма, от тълпите, от безчестието и безумието. Домовете им бяха безупречно чисти и те бяха наясно с очакванията си за утрешния ден. От "изкуството на ласкаене на бащите" бяха минали към "изкуството на ласкаене на съпрузите". Омъжените по-дълго бяха станали по-смели и по-несдържани в изразяване на мнението си, но винаги внимаваха да не прекрачат границата.

Пери нямаше такива грижи. Никога не се беше страхувала от баща си и съпруга си, а колкото до Бог, макар и да не бяха в най-прекрасни отношения, тя беше решила да не се бои и от него. Нейното безпокойство беше от друго естество. Тревогата ѝ идваше от нея самата, от нейната тъмна страна.

– Няма да позволим на гадателя да се вижда насаме с красивите ни жени! – обади се домакинът и добави някаква пиперлива шега.

Мъжете се изсмяха, а жените се направиха, че не са я чули.

Пери си спомни колко свободно Ширин ругаеше на обществени места и ръкомахаше, все едно гонеше досадна муха. Тя също си го позволи, но само веднъж, когато се ядоса на професор Азър. Колко лесно е да мразиш хората, които обичаш. Тук, в родната ѝ страна, имаше два вида жени. Онези, за които псувните бяха нещо нормално и пет пари не даваха за стигмата на непристойност, бяха малцинство. Мнозинството жени никога и при никакви обстоятелства не биха си го позволили. Дамите от средната и висшата класа на вечерята принадлежаха към тази група. Те използваха нецензурни думи само когато говореха на английски, френски или немски, тъй като звученето им на чужд език беше по-приемливо. Дамите не биха произнесли неблагоприлична дума на родния си език, но на чуждия беше по-лесно и не толкова обидно – все едно бяха на бал с маски и анонимността им позволяваше да се поразпуснат.

От друга страна, мъжете си "попържваха" на воля и не само когато бяха ядосани. Свободата да ругаят разделяше културния спектър на две и сплотяваше мъжкия вид.

– Между другото, имаме два вида трюфели, които все още си нямат имена – подхвърли домакинята. – Едните са с шери и с вкус на лимон. Периджим, ти ми даде идея за името им. "Оксфорд"!

Жената стана и огледа трюфелите.

– Ето ги! – тя се пресегна, взе един бонбон с палец, показалец и елегантно щръкнало кутре и го подаде на Пери. – Опитай!

Трюфелът се разтопи в устата ѝ, като след първоначалната сладост небцето ѝ опари остър и рязък – и едновременно изкушаващ и подвеждащ като семинарите на професор Азър – цитрусов вкус.