Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Сърцето на Пери трепна. Тя знаеше за вълшебната сила на кехлибара.

– Римлянките са носили топчета кехлибар – някои заради уханието, а други, за да ги предпазва от вещици – добави Азър.

Пери гледаше с широко отворени очи. Дали заради предупрежденията на Трой, или нещо в присъствието на професора, но беше доста смутена.

– Не ми казвай, че се страхуваш? – попита той, усещайки притеснението ѝ.

– От кехлибара?

– Не, от вещиците.

– Разбира се, че не – отговори бързо тя. Някакъв вътрешен глас ѝ подсказа, че след като я е видял да разглежда пръчицата, Азър сигурно е видял и птичето. – Професоре, извинявайте още веднъж, че влязох в кабинета ви.

– Колко често се извиняваш? Дотук два пъти за три минути. Не е ли твърде често?

Пери се изчерви. Той беше прав. Тя не спираше да се извинява – че е закъсняла две-три минути, че не е задържала вратата, за да влезе човекът след нея, че е задминала някого на тротоара, че случайно е докоснала купувач с количката в магазина... Пери непрекъснато се извиняваше.

Азър отметна косата от очите си и каза:

– Има една хипотеза, че хората, които се извиняват ненужно често, са склонни и да благодарят ненужно често.

Тя преглътна с усилие и каза:

– Може би се опитват да преодолеят непрестанната си тревожност. Стараят се да са като всички останали, но винаги остава празнота.

– Каква празнота?

– Пространство, между нас и другите. Сякаш мястото ни не е тук – отвърна Пери и веднага съжали за пояснението.

Защо разкриваше чувствата си пред този човек, който нямаше нищо общо с нейния свят – освен непознат, той беше и професор!

Азър седна на бюрото, написа нещо на едно листче и го защипа на въжето за пране над главата си.

– Значи се притесняваш, че другите студенти може да си помислят, че не си като тях? Мислиш, че си... различна? Странна? Необичайна? Луда?

– Не съм казала такова нещо – възрази Пери и се стегна в очакване на следващата нападка.

Азър не забеляза реакцията ѝ и попита:

– Защо мислиш, че не заслужаваш да си в Оксфорд?

– И това не съм казала – тя се загледа в алената черга, която ѝ напомняше на турско килимче, и добави, без да вдига очи: – Тук всички са толкова умни...

– А ти не си?

– Умна съм, но трябва да уча много. Другите се адаптират лесно към живота в Оксфорд. За мен е доста сложно. Между другото, бих искала да получа повече подробности за курса ви за Бог. Доктор Реймънд предложи да ви попитам направо.

– Доктор Реймънд, значи...

По тона пролича, че мнението му за академичния ѝ ръководител не е особено високо. Извади лист от подвързана с кожа папка, погледна го с присвити очи, смачка го на топка и го хвърли в кошчето.

– Предполагам, че имаш предвид Архангеловия семестър през есента. Местата вече са попълнени, но има списък с чакащи.

Пери не очакваше такъв отговор. Сега, след като разбра, че курсът е недостижим, изпита непреодолимо желание да се запише. Азър забеляза разочарованието ѝ и добави:

– Очаквам един студент да отпадне и може би скоро ще се отвори място.

Пери се зарадва, но и изпита неудобство, тъй като сигурно ставаше дума за Трой.

– Онова момче, което... – подхвана тя.

– Да, той. Доста гневен и агресивен младеж. Гневните и агресивните не могат да изучават Бог.

Помежду им легна тишина като бавно разстлан свитък. Азър не отместваше поглед от Пери.

– А теб защо те интересува този предмет?

– В моето семейство религията е спорна тема. Баща ми...

– Родителите ти не са тук. Aз питам теб.

– Никога не съм била наясно с религията. Но ми е любопитно да науча повече, за да си отговоря на много въпроси.

– Любопитството е свято. Несигурността е благословия – каза Азър, повтаряйки казаното от него на дебата. – Колкото до изясняването на мислите ти, аз съм последният човек в Оксфорд, който може да ти помогне.

От градината се чу чуруликане ѝ Пери се запита дали не е щиглецът, който, макар и навън, в изпълнения с опасности и жестокости свят, беше радостен, че е у дома. Азър се пресегна и взе стихосбирката ѝ.

– Аха! Гледай ти! Старо издание на "Рубаят"!

Преди да реагира, той отвори книгата и се зачете в листа с автобиографията ѝ.

– Това е само... – запъна се Пери.

– Гледай ти! Грижила си се за октопод? – възкликна учудено професорът.

Тя замръзна, а Азър добави:

– Октоподите са мистериозни създания. И са доста умни. Две трети от невроните им са в пипалата, но ти сигурно го знаеш.

Пери нямаше друг избор, освен да се съгласи.