Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Възможно ли е октоподът да мисли с пипалата си? – продължи той. За радост на Пери, професорът не очакваше отговор. – Хората вярват, че колкото по-голям е мозъкът на едно животно, толкова по-умно е то. Отъждествяването на ума с размера на мозъка е абсолютен сексизъм! Както е известно, мъжкият мозък е по-голям от женския. Но не щеш ли, изведнъж се появява октоподът с шестте си ръце – пипалата му не са осем, а шест, тъй като има два крака, и разбива всички теории. Дали следващата стъпка в еволюцията е не големият, стар централизиран мозък, а сложна мрежа от много мозъци?

Пери го слушаше с вълнение и голям интерес.

– Октоподът става все по-умен с възрастта и ако живееше по-дълго, той сигурно щеше да е най-умното създание на света. Но пък Аристотел, най-великият сред философите, смятал, че октоподите са глупави. И какво говори това за Аристотел?

Пери имаше чувството, че разговорът всъщност не е толкова за Аристотел и мекотелото, колкото за нея и Азър.

– Аристотел е грешал или е имал предразсъдъци – отговори тя. – Гледал е на октопода като на безинтересна твар, мислел е, че знае за него всичко, което би могло да се научи. И затова не е забелязал, че е съвкупност от удивителни неща.

Професорът се усмихна.

– Така е... Пери – прочете той името в резюмето. – И също като октопода Бог е енигма, която подканва към проучване.

– Различно е. На нас не ни се налага да вярваме в октоподите. Знаем, че ги има, нали? А за Бог не сме сигурни.

Азър свъси вежди.

– Моите лекции нямат общо с вярата. Ние търсим познанието.

Той говореше замислено и неспокойно, но тонът му беше категоричен. Пери допускаше, че професорът разговаря така и със себе си, докато работи късно нощем или се разхожда в потъналите в роса утрини.

– Курсът за Бог е среща на търсещи умове. Произходът ни е различен, ала всички имаме нещо общо. Духът на любознателността! Изисква се доста четене и проучване. Без значение дали си вярващ или не. Моите студенти имат само един грях: мързелът.

– А... какво включва учебната програма? – осмели се да попита Пери.

– О, свещената програма! – гръмогласно заяви Азър. – Академичността мрази импровизациите и щеш – не щеш, студентите трябва да са уведомявани поне месец предварително за онова, което ще се изучава, та да го прочетат. Иначе настъпва паника! – той извади един лист от чекмеджето на бюрото, сложи го в "Рубаят" и ѝ подаде книгата, но задържа автобиографията. – Ето, щом толкова държиш.

– Благодаря – каза Пери, макар да подозираше, че програмата отговаря на действителността също толкова, колкото и написаната от Ширин автобиография.

– Преди да си тръгнеш... – поде отново Азър. – Ти спомена, че си несигурна, че си любопитна и склонна да усложняваш нещата, нали? Н. Д. У. – трите най-важни предпоставки за откровено изучаване на възможния Бог.

– Несигурност, любопитство...

– И усложняване. Някои го наричат хаос! Всеки с тези три качества е с предимство да изучава Бог.

Пери не беше сигурна, че това е нещо като обещание да я запише в курса, но реши да му благодари и се усмихна, преди да затвори вратата зад себе си. Докато пресичаше двора, тя се обърна и огледа старата сграда, тъй като искаше да намери прозореца, който се беше оказал капан за щиглеца. Очите ѝ се спряха на един повдигнат прозорец. Като отлитаща мисъл сянката на професора се плъзна зад него и изчезна. Или така ѝ се стори...

Описание на курса:

В този курс от ежеседмични консултации ще обсъждаме въпроси за нарастващата значимост за хората в света. Целта ни е да се сдобием с необходимите познавателни и интелектуални умения и да окуражаваме свободния дебат, лишен от биготизъм и догматизъм. От студентите се очаква да четат, да правят проучвания и да уважават мнения, които не споделят.

Курсът НЕ се занимава с конкретна религия и не застъпва конкретни идеи. Всеки има право да изрази мислите си, без значение дали е евреин, индуист, зороастриец, будист, таоист, християнин, мюсюлманин, тибетски будист, мормон, бахаец, агностик, атеист, последовател на "Нова епоха", или е склонен да създаде свой собствен култ. Винаги седим и дискутираме в кръг, така че всички са на еднакво разстояние от центъра.

Цели:

1. Да поощряваме емпатията, познанието, разбирането, мъдростта, sophos във всичко, свързано с представата за Бог.