Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Теория:Ако имате въпроси, заповядайте в приемното

време.

Контратеория:Ако имате спешен въпрос в неприемен

ден, отбийте се и ще видим.

Преценете много внимателно теория или контра теория е

вашият случай.

Не беше нито вторник, нито петък и Пери знаеше, че трябва да дойде друг път, но беше заинтригувана от странната бележка. В стаята цареше пълна тишина и макар да беше сигурна, че вътре няма никой, тя почука веднъж и за всеки случай още веднъж. Чу се едва доловим звук, който не можеше да идва от човек – може би беше приглушен любовен зов на бръмбар или пърхане на излязла от какавидата пеперуда. Пери беше цялата в слух. Отново настъпи пълна тишина.

Обзе я неудържимо любопитство, което събуждаше у нея глад към недостижимото. Реши да влезе, да огледа кабинета и тихичко да си тръгне. Вратата изскърца.

Оказа се, че изобщо не беше подготвена за това, което видя. От полуотворения прозорец с изглед към прелестната английска градина струеше жълтеникава светлина и осветяваше кули от книги, купчини изписани на ръка листове, ръкописи и гравюри. Стелажите бяха чак до тавана и претъпкани с книги. Също като прането в бедните истанбулски квартали, на щипки и разноцветни шнурове от стена до стена висяха бележки и карти. Срещу вратата имаше отрупано с книги старинно бюро с извити крака. От страниците им надничаха червени листчета като изплезени, учудени езици. На фотьойла, канапето, малката масичка и дори върху ръчно тъканата алена черга имаше купища с томове и томчета. Кабинетът беше олтар на книжния свят.

Но нито изобилието от книги, нито хаосът в стаята я стъписа така, както жълто зеленикавия щиглец с раздвоена опашка. Явно беше влетял през прозореца и се луташе наоколо, отчаяно търсейки свободата, която беше изгубил. Пери предпазливо направи няколко крачки и затаи дъх. Събра шепи, за да улови деликатното създание, но то се уплаши още повече. Изплъзна се от ръцете ѝ и се заблъска в ъглите. Отчаяно приближаваше прозореца, но така и не успяваше да изхвръкне.

Пери остави Хаям, пристъпи внимателно към плъзгащия се прозорец и понечи да го вдигне нагоре, но изглежда, беше заял и не помръдна. Пери напрегна всичките си сили да го отвори. Шумът от бутането съвсем подплаши щиглеца и той се блъсна в стъклото, зад което толкова близо и все пак така далеч беше безкрайното небе. Разтрепераното птиче кацна на един рафт почти до нея и Пери съзря ужаса в бляскавите му мънистени очи. Отчаянието сред непозната среда ѝ беше до болка познато и сърцето ѝ се сви от жалост и състрадание.

Огледа се за нещо, с което да повдигне прозореца. Лъхна я странен мирис, който не можа веднага да определи. Примесено с дъха на старите книги, се усещаше някакво сладко-кисело ухание. В една бамбукова купа гниеха грейпфрути. Приятният им ярък цвят контрастираше на доминиращите в кабинета Земни тонове. Миришеше и на още нещо. На перваза гореше ароматна пръчица в бронзова поставка с пепел на дъното.

Пери намери нож за отваряне на писма – острието му беше идеално да развърти бурмите на прозореца. След това го бутна нагоре и той се плъзна до половината неочаквано бързо и лесно. Сега само трябваше да насочи щиглеца към открилия се по-голям шанс за бягство. Свали пуловера си и го размаха към птичето, за да го насочи към прозореца.

– Това да не е някакъв нов танц? – чу се глас зад нея.

Пери се стресна и дори извика. Обърна се и видя професор Азър, който се подпираше с ръка на рамката на вратата и я гледаше развеселен. Светлите оттенъци на дългата му коса наподобяваха златни нишки в гоблен. Беше без очилата с роговите рамки.

– Ужасно съжалявам, не исках да влизам без разрешение... – продума Пери, като пристъпи крачка напред, но веднага се върна назад.

– Тогава защо го направи? – той като че ли наистина искаше да знае какво търси в кабинета му.

– Видях птичето и...

– Какво птиче?

Тя посочи рафта, където допреди малко беше щиглецът, но там нямаше нищо. Тя се огледа нервно. Щиглецът беше изчезнал безследно.

– Сигурно е излетяло през прозореца, докато сме говорили.

Погледът на Азър излъчваше приятна непринуденост, сякаш Пери беше позната книга, която беше чел някога и сега си я припомняше.

– Това е кехлибар – най-сетне рече той.

– Моля?

– Ароматната пръчица, която гледаше – отвърна той. – Четвъртък е кехлибар. За всеки ден имам различен аромат. Харесва ли ти мирисът му?