Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Тя намигна на Пери, но Пери не ѝ отвърна.

Оксфорд, 2001 г.

Пери никога не беше работила и не знаеше как да търси работа. Трябваше да се съобрази с голямата си заетост и със студентската виза, която ѝ разрешаваше само определен брой работни часове. Обърна се към изпълнената с ентусиазъм Ширин. Тя имаше мнение за всичко – дори за нещата, които не знаеше.

– Сигурно имаш автобиография, в която пише какво си работила.

– Но аз никога не съм работила.

– Ами измисли нещо! Кой ще седне да проверява дали си била сервитьорка в някоя пицария в Истанбул?

– Искаш да излъжа?

– О, ще ме убиеш с тази семантика! Така казано, звучи ужасно. Използвай въображението си, това казвам. Просто ще гримираш автобиографията си – и готово. Не ми казвай, че си против грима!

Двете впериха очи една в друга – Ширин беше цялата изрисувана, а на лицето на Пери нямаше капка козметика.

– Aз ще ти помогна – предложи Ширин.

На другата сутрин Пери намери под вратата си плик със съчинена от Ширин автобиография. Веднага почука на вратата ѝ и щом чу сънливото "да" на приятелката си, се втурна в стаята с автобиографията в ръка.

– Какво си написала? Aз не съм работила такива неща!

Ширин не измъкна глава изпод възглавницата, откъдето се чу приглушеният ѝ глас.

– Знаех си аз, няма благодарност за стореното добро.

– Оценявам помощта ти, но тук пише, че съм била барманка в известен бар в Истанбул, докато не изгорял в преднамерен пожар, и че съм била библиотекарка в хранилище с ръкописи за османските шутове и евнуси! Върхът на всичко е частният аквариум с октопод, за който съм се грижела!

Ширин седна в леглото в сатенена пижама с цвят на сьомга, свали маската за очи и се засмя.

– Май съм прекалила с октопода!

– Да беше само той! Мислиш ли, че всичко това ще ми помогне да си намеря почасова работа?

– Едва ли. Но пък ще се превърнеш в любопитно явление. Образованите англичани си падат по мултикултурализма. Без да се увличат, разбира се. На хора като теб и мен е позволено да са малко... ексцентрични. Така сме по-забавни. Ако чужденците не внесат малко колорит – и вкусна храна, кой би ги искал в Англия!

Пери мълчеше.

– Какво според теб знаят повечето англичани за Турция? Мислят си, че турците плуват с делфини, ядат калмари или носят бурки и възпяват исляма.

Пери премигна и галерия от картини нахлу в главата ѝ.

– Представите им са два вида – слънчев вариант и мрачен вариант. Първият е с пясъчни плажове, типично за Изтока гостоприемство, ей такива глупости, вторият е с ислямски фундаментализъм, полицейска бруталност и "Среднощен експрес". Ако искат да са любезни с теб, ползват първия, но ако искат да те предизвикат, прибягват до втория. И най-начетените не са имунизирани срещу клишетата – Ширин стана и изми лицето си. – Може да не ти харесва, сестро, но това е жестоката истина. Трябва да се противопоставяш на стереотипите.

– Как? Чрез фалшифициране?

– Ами това е един от начините – отговори Ширин, прокара мокри пръсти през косата си и по лицето ѝ се стекоха капки вода.

Макар да изпитваше угризения, Пери тръгна да търси работа с автобиографията в ръка. Оглеждаше витрините за обяви, но изглежда, никой не предлагаше почасова работа. Престраши се и влезе в магазин за сладки. Отказаха ѝ учтиво. Влезе в пъба, в който беше обядвала с родителите си. Пак отказ. Накрая се отби в любимата си книжарница "Два вида интелигентност". Собствениците не се изненадаха от въпроса ѝ. Студентите непрекъснато търсеха работа в книжарницата.

– Работила ли си преди, мила Пери? – попита съпругът.

– Не – отвърна тя след кратко колебание. – Но вие знаете колко много обичам книгите.

Жената се усмихна.

– Имаш късмет! Търсим някой да ни помага през следващите няколко седмици. Не можем да ти обещаем, че ще те задържим след това. Може би в бъдеще, когато сме много заети, пак ще имаме нужда от помощ.

– Звучи чудесно! – Пери почти не вярваше на ушите си.

Когато си тръгваше, видя "Рубаят" от Омар Хаям, любимия поет на баща ѝ. Красивото старо издание беше с много илюстрации и предговор от преводача Едуард Фицджералд. Не можа да удържи на изкушението и купи книгата, а за нейна радост ѝ я дадоха със специална отстъпка.

Навън ръмеше. Леките, марни капки я ободриха. Тя се усмихна, пъхна автобиографията в книгата и погледна часовника си. Имаше цял час до следващия семинар. Хрумна ѝ да потърси Азър и да вземе описанието на семинара за Бог. След всичко чуто от Ширин за него, да не говорим за обърканите ѝ чувства, докато гледаше дебата, Пери като че ли се страхуваше да се срещне с професора.