Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Има един курс, който се надявах да мога да посещавам. Всички казват, че е страхотен – каза Пери на един дъх. – Е, не точно всички, но една моя приятелка със сигурност.

– И кой е той? – попита доктор Реймънд и свали очилата си.

Години наред беше свидетел как студентите си дават погрешни съвети. Онова, което се харесваше на едни, беше ужасно за други. Пък и младите хора сменяха предпочитанията си толкова често, колкото и любимите си топ песни. В началото на семестъра се прехласваха по някакъв курс, а към края го ненавиждаха. Като почетен член на колежа от двайсет и три години доктор Реймънд беше стигнал до заключението, че е най-добре студентите да не разполагат с прекалено много опции. Изборът и объркването бяха като сиамски близнаци.

Пери не се досещаше за мислите му и продължи:

– Семинарът за Бог на професор Азър. Познавате ли го?

Дружелюбната фиксирана усмивка на доктор Реймънд премина в почти незабележима гримаса. Само потрепването на веждата му издаваше, че въпросът го смущава.

– О, да, чувал съм за него. Кой не е!

Пери се съсредоточи върху тълкуването на интонацията му. Вече знаеше, че англичаните изразяват мненията си по индиректен начин. За разлика от турците, те не отвръщаха на омразата с омраза и на гнева с двойно по-голям гняв. Не, разговорите им имаха подтекст и най-голямото чувство на неудобство можеше да бъде изразено със сдържана усмивка. Правеха комплименти, когато искаха да укорят, и обличаха критиката в мъгляви хвалебствия. Пери си помисли, че ако беше лоша певица, в Турция щяха да я замерят с трънливи клони, а в Англия с рози, тъй като знаеха, че бодлите са достатъчни, за да подскажат неодобрението им. Абсолютно различни култури...

Доктор Реймънд мълчеше и размишляваше как да разреши деликатния проблем. Когато заговори, той наблягаше на всяка дума – все едно обясняваше неприятен факт на сърдито дете.

– Не съм напълно убеден, че това е подходящ курс за теб.

– Но нали казахте, че мога да избера всичко от списъка? А той е в списъка, проверих.

– Може ли да ми кажеш защо искаш да запишеш този курс?

– Темата... е важна за мен по семейни причини.

– Семейни причини?

– В нашата къща Бог винаги е бил предмет на спор. Или по-точно религията... Майка ми и баща ми са в противоречие. Затова бих искала да науча повече по темата.

– Тук имаме щастието да разполагаме с една от най-богатите колекции от книги в света. Може да четеш за Бог колкото искаш.

– Няма ли да бъде по-добре, ако го правя под ръководството на професор?

Доктор Реймънд предпочиташе да не отговаря на този въпрос. И не отговори.

– Професор Азър е учен с голяма ерудиция, но трябва да те предупредя, че неговият преподавателски метод е... как да кажа... неортодоксален и не допада на всеки. Семинарът му разделя студентите – едни го харесват, а други са дълбоко разочаровани. И ми се оплакват.

Пери не помръдваше. Странно, но вместо да я разубеди, Реймънд засили любопитството ѝ и желанието ѝ да се запише за курса нарасна още повече.

– Имай предвид, че класът е малък. Азър подбира студентите и държи да присъстват на всички лекции и семинари. Курсът му е доста тежък.

– Това не ме плаши – заяви Пери.

Последва дълбока въздишка и доктор Реймънд каза:

– Ами добре, разговаряй с него и поискай да ти покаже описанието на курса. – Поколеба се за миг, но не се сдържа и добави: – Ако разбира се, има такова.

– Какво искате да кажете?

По неизменно добронамереното изражение на Реймънд премина сянка. Тогава каза нещо, което никога не си беше позволявал през всичките тези години като оксфордски преподавател.

– Азър е странна птица. Той си вярва, че е гений, а гениите смятат, че правилата на обикновените хора не ги засягат.

– И така ли е?

– Кое дали е така?

– Наистина ли е гений?

Реймънд осъзна, че цинизмът му беше в негов ущърб и всяка следваща дума щеше да го притисне още повече в ъгъла. Изражението му омекна и той каза:

– Това беше шега.

– О! Ясно...

– Не бързай, помисли добре – заключи той и сложи очилата си, което беше знак за край на разговора. – Ако имаш съмнения, ела пак да поговорим. Винаги можем да намерим по-подходящ курс.

Пери чу само онова, което искаше да чуе, и стана бързо.

– Страхотно, благодаря, господине.

След като излезе, Реймънд сви устни в размишление. Ноздрите му затрептяха и той сключи ръце под брадичката си, която придоби още по-волеви вид. Постоя така, помисли и стигна до заключението, че е направил всичко, което се изисква от него. Ако това глупаво момиче реши да налапа повече от онова, което може да преглътне, вината щеше да е нейна и само нейна.