Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Истанбул, 2016 г.

Дениз застана зад Пери, целуна я бързо по бузата и пошепна:

– Мамо, искам да си ходя.

В лицето ѝ се отразяваха светлините на муранския полилей. Приятелката ѝ стоеше до нея и навиваше кичур коса около пръста си. Беше им скучно. Като повечето тийнейджъри, те искаха да са част от света на големите, но личеше, че го намират за досаден и еднообразен.

– Селим ще ни закара вкъщи – добави Дениз.

Тя не искаше позволение от майка си, само я информираше. Другото момиче също щеше да дойде – гостуване с преставане в последния момент. Вече имаха и план. Щяха да седят до късно, да слушат музика, да си разменят съобщения с приятелите си, да нагъват снакс, да се смеят на снимки в Инстаграм и на смешните клипчета с котка. Всичко това не означаваше, че Дениз няма да се оплаква – пак щеше да излее насъбралото се в гърдите ѝ негодувание, сякаш живееше в център за принудително задържане, а не вкъщи, при любящите си родители.

– Добре, скъпа – съгласи се Пери. Селим беше семейният шофьор, който работеше за тях от много години. – Може да си тръгнеш по-рано. С татко ти няма да закъсняваме.

Гостите се усмихнаха и някои повдигнаха вежди с разбиране. Това беше типичен разговор с деца в тийнейджърска възраст.

– Чао, момичета! – извика пиарката и махна с ръка.

– Ще ви изпратя – надигна се Пери.

– Скъпа, не ставай, аз ще ги изпратя – стана Аднан и погледна жена си с усмивка.

По всичко личеше, че вече не мисли за полароидната снимка. За разлика от Пери, той знаеше кога да спре, беше добър в това да приема нещата такива, каквито са. Усмивката му беше искрена и подсказваше, че вече се е овладял. Разумен и практичен, Аднан обичаше да разрешава проблемите, а ако не можеше да ги разреши, намираше начин да ги превъзмогне. Беше толкова различен от жена си. За нея проблемите бяха като ухапвания от насекоми, които чешеше и разчесваше безспир. Той обичаше да поправя счупени неща – и съкрушени хора. Как иначе да си обясня привличането, което той изпитва към нестабилността, мислеше си Пери, и привличането, което изпитва към мен...

Тя стана и целуна Аднан по устните, макар да знаеше, че някои гости щяха да го изтълкуват като проява на лош етикет, а други – като неприлично поведение.

– Благодаря, скъпи.

Когато му благодареше за малките неща, тя знаеше, че всъщност му благодари за големите, които беше по-добре да си останат неизказани. Пери наистина беше благодарна, че съдбата я събра с него. Но знаеше също, че благодарността не е любов.

"Мишле, мъжете са два вида: едните разбиват сърца, а другите ги поправят. Влюбваме се в първите и се омъжваме за вторите." Никак не ѝ беше приятно, че животът, нейният живот, доказа думите на Ширин.

С блеснали от нежност очи Пери се усмихна на дъщеря си. Тъкмо да я прегърне с две ръце, улови посланието в погледа ѝ: Мамо, моля те, недей, не пред толкова много хора!

– Обичам те – пошепна тя и Дениз отвърна след миг колебание:

– И аз те обичам. Как е ръката?

– Добре – Пери погледна бинта със засъхнала по ръбовете кръв. – До утре ще ми мине.

– Повече не прави така – рече Дениз, сякаш тя беше загрижената майка, а Пери беше непослушната дъщеря. После се обърна към масата и весело каза: – Приятна вечер! И да не пушите! Вредно е за здравето!

– Приятна вечер и на теб – отвърнаха гостите в хор.

– Ех, младост! – въздъхна домакинята. – Да можех да върна времето! Шейсет било новото четирийсет? Лъжа и измама.

– Говори за себе си – заяви мъжът ѝ. – Aз съм все още младеж! Внимавай да не се разведа и да си намеря млада манекенка!

Журналистът се покашля саркастично и подхвана:

– Ранното стареене е типично за Изтока. Вижте западняците! Сбръчкани и побелели, но не спират да пътуват. Да им се чудиш на всичките тези стари американци, които се тълпят в "Света София" и подскачат по камъните на Ефес. Побелелите пантери – нали така се бяха кръстили? А да сте видели седемдесетгодишни туристи от Близкия изток? Никога. Турци, араби, иранци, пакистанци... Идеите ни за света са велики, само дето не сме видели света!

Архитектът националист се намръщи.

Домакинята прочете набързо някакво съобщение на телефона си и възкликна:

– Най-сетне! Ясновидецът пристига след десет минути!

– Чудесно – зарадва се пиарката. – Имаме толкова много въпроси. Децата си тръгнаха, чашите ни са пълни, значи може да говорим, за каквото си искаме. Така ми се иска да разгадая някои тайни!