Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Това не беше единствената ѝ проява на любопитство. Веднъж попита майка си не е ли мислила да абортира, след като разликата между нея и братята ѝ беше толкова голяма.

– Как да ти кажа, беше срамота, защото те родих на четирийсет и четири... – отговори майка ѝ.

– А защо не прекъсна бременността?

– Защото това е грях. Казах си: по-добре да се срамувам пред съседите, отколкото да сторя грях пред Аллах.

Пери не каза колко много я засегна отговорът ѝ. Очакваше да чуе: "Не съм и помисляла за аборт. Обикнах те още преди да се родиш". Или: "записах си час за аборт, но предишната нощ те видях в съня си – малко момиченце със зелени очи..." Но както се оказа, тя беше нещо като бебе сандвич между две орисани филии – на срама и на греха.

Посетиха колежа, където Пери щеше да живее – великолепна сграда, определена като първа категория в списъка на историческите забележителности, която в очите на Налбантоглу изглеждаше по-скоро като музей, а не общежитие. Пери беше слисана от високите тавани, дъбовите ламперии и старите традиции, но разочарована от малката си, семпла стая. Мивка, гардероб, легло, бюро и шкаф. Пълен контраст със зашеметяващия екстериор, но най-важното беше свободата да живее най-сетне сама.

Докато вървяха по тесните стълби и правеха място на минаващите студенти, Ширин намигна на Пери.

– Ако искаш по-бързо да намериш приятели, не затваряй вратата на стаята. Tози ще спре, онзи ще те поздрави. Затворената врата означава: "Не ме безпокойте!"

– Наистина ли? – прошепна Пери, защото не искаше родителите ѝ да я чуят. – И как ще уча на отворена врата?

Ширин се разсмя, сякаш глаголът "уча" беше най-смешното нещо на света.

Обиколката продължи покрай кръглата "Радклиф Камера" Шелдонския театър, Музея за история на науката със своите стари експонати. Спряха пред Бодлеанската библиотека, наричана от студенти и преподаватели Бод, и Ширин им разказа за дългите повече от сто и петдесет километра подземни рафтове с книги. В миналото се полагало и клетва, че няма да крадеш книги, а в някои колежи все още се придържали към средновековната традиция и по-ценните книги били вързани с верига.

Менсур посочи герба на стената.

– Какво означава това?

– Dominus illuminatio теа. Бог е моята светлина – преведе Ширин и отправи може би случайно, а може би присмехулно поглед към небето.

Селма не можа да разбере всичко, ала погледът към небесата ѝ подсказа смисъла на думите.

– Ако на някой турски университет пишеше нещо такова за Аллах, кой знае как щеше да беснееш – сръга тя Менсур. – Веднага щеше да го наречеш свърталище на фанатици! Лагер за терористи самоубийци! Тук обаче не се дразниш от религиозните надписи!

– В Европа религията е от друго естество – рече Менсур и я изгледа пренебрежително.

– И как по-точно? Религията си е религия! – не се предаваше жена му.

– Не е вярно. Някои са по-... религиозни – упорстваше Менсур, макар да усети, че говори като сърдито дете. – В Европа религията не се опитва да доминира над всичко и всички. Науката се радва на свобода!

– Науката е достигнала разцвета си в Ал-Андалус. Юзюмбаз ефенди, да бъде благословена душата му, ни го обясни. Кой, мислиш, е открил алгебрата? Вятърната мелница? Четката за зъби? Кафето? Ваксините? Шампоанът? Мюсюлманите! Когато европейците почти не се миели и къпели, ние сме имали прекрасни хамами с розова вода. Ние сме научили запада на чистота и хигиена, а сега те ни пробутват разни продукти.

– Много важно кой какво е изобретил преди хиляда години! Науката е важна, жено, науката!

– Татко, мамо, стига вече – прекъсна ги Пери, потънала от срам, че непознат човек присъства на спречкването между родителите ѝ.

Дали защото искаше да разпали кавгата, или просто случайно, Ширин спомена, че много от старите оксфордски колежи възникнали от някогашни християнски монашески общества. Пери прескочи този факт в превода.

Докато се изкачваха по стълбите на Бодлеанската библиотека, Пери спря, за да прочете имената на патроните, изписани върху позлатената плоча. От незапомнени времена богатите и властващите са поддържали великолепната колекция от книги. Пери се замисли с тъга в сърцето, че ако тази библиотека беше построена в Истанбул приблизително по същото време, тя щеше да е изравнена със земята поне няколко пъти, след което издигана всеки път с различна архитектура, различен стил и ново име, в тон с доминиращата идеология – и така до деня, в който бъде превърната в казарма и накрая в мол. Ширин чу въздишката на Пери и я попита: