Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Ела, мила, не стой там – провикна се домакинята.

Пери се насили да се усмихне и седна на запазения за нея стол. Докато беше в тоалетната, повечето, ако не всички, бяха разбрали за неприятната случка. Гостите я гледаха със съчувствие и любопитство и чакаха подробности.

– Как си, добре ли си? – попита една от дамите, която ръководеше фирма за връзки с обществеността. Косата ѝ беше в стил натруфен помпадур, а огромният фуркет с изкуствени камъни приличаше на шиш за кебап и ѝ придаваше опасен вид. – Разтревожихме се за теб.

– Какво е станало, скъпа? – попита изпълнителният директор.

Пери погледна съпруга си и забеляза притеснението в неизменно грижовния му поглед. Пред него имаше вече празна чиния и чаша вода. Той не пиеше – по здравословни и религиозни причини. Аднан беше набожен.

– Нищо, което си заслужава да бъде разказано на такава прекрасна маса – обърна се Пери към директора. – Много по-интересно ми е за какво разговаряхте толкова оживено.

– Обсъждаме подкупите и корупцията във Висшата лига. Някои отбори клонят към загуби. Питам се дали не им е платено за това... – директорът погледна недвусмислено към домакина.

– Глупости – отрече той. – Приятелю мой, ако си решил да отстраниш отбора ми, уверявам те, че ще се борим на живот и смърт, но ще спечелим.

Пери се облегна на стола, доволна, че смени темата поне за малко.

Останалите вече бяха приключили със супата; една прислужница поднесе на Пери нейната – бульон от червено цвекло и моркови с парче козе сирене. Някой напълни чашата ѝ, без да я попита. Червено, от Напа Вали. Преди да отпие, тя отправи мълчалив поздрав към покойния си баща.

Пери оглеждаше трапезарията, докато се хранеше бавно. Италиански мебели, английски полилеи, френски завеси, персийски килими, куп орнаменти и възглавници с османски мотиви. Макар да беше по-луксозна от другите богаташки къщи, тази също беше обзаведена в полуориенталски и полуевропейски стил. Картините по стените бяха от вече известни или тепърва изгряващи художници от Близкия изток. Според Пери някои от тях бяха купени или твърде скъпо, или твърде евтино, тъй като, за разлика от политиката, местното изкуство продължаваше да е в състояние на постоянна промяна.

В миналото Пери беше ходила на безброй вечери, на които консервативните мюсюлмани най-спокойно общуваха с либералните невъздържатели и любезно вдигаха наздравици с чаша вода. Религията в тази част на света беше колаж. Ако си пийвал през цялата година, но имаш угризения, разкайваш се в нощта на Кадр, когато греховете на човек се опрощават изцяло, ако искрено се покае за тях. Мнозина постеха по време на Рамазан – хем да възобновят вярата си, хем да отслабнат. Светите хора се сливаха с безбожниците. В такава хибридна култура и най-невярващите се замисляха за джиновете и държаха подръка синьо стъклено око, за да ги пази от злите сили. Междувременно и най-отдадените на религията гледаха новогодишното шоу по телевизията и пляскаха с ръце в ритъма на танцьорките на кючек. Малко от това, малко от онова Muslimus Modemus.

Но през последните години настъпиха големи промени. Започна да преобладава черно-бялото. Намаляха браковете като тези на родителите ѝ, в които единият беше дълбоко религиозен, а другият – не. Обществото се раздели на невидими гета. Истанбул заприлича по-малко на метрополис и повече на градска смесица от отделни общества. Хората бяха или с крайни религиозни, или с крайни светски възгледи. Онези, които бяха стъпили с по един крак в двата лагера и спореха с еднакъв плам както с Всевишния, така и със света, бяха или изчезнали, или тайнствено мълчаливи.

Затова тази вечеря, на която присъстваха представители от противниковите лагери, беше доста необичайна. Заради грандиозността и великолепието ѝ Пери я оприличи на ренесансова картина. Ако беше художник, щеше да я нарече "Тайната вечеря на турската буржоазия". Преброи хората на масата. Разбира се, че бяха тринайсет, включително тя.

– Не ни слуша – отбеляза пиарката.

Пери разбра, че става дума за нея, и се усмихна.

– Съжалявам, не чух за какво говорите.

– Дъщеря ти ни каза, че си учила в Оксфорд.

Веднага потърси с поглед Дениз, но тя вечеряше в другата стая с приятелката си.

– Скъпа, толкова си потайна – обади се домакинята. – защо не си ни казала?

– Може би защото не завърших.

– И какво от това? – намеси се журналистът. – Имаш пълното право да се изфукаш.

– Брат ми все това повтаря: "Когато бях в Оксфорд..." – рече пиарката. – Ти кога си учила там?