Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

След години си даде сметка, че за малко не беше станала героиня на поредната лоша новина. Безименна, с изключение на инициалите Н.Н. с черна лента на очите на снимката. Щеше да се нареди до съобщенията за смъртоносното нападение над мафиотски лидер в Истанбул, за сблъсъка на турската армия с кюрдските сепаратисти в град на югоизточната граница и за забраната на книгата "Тропик на Рака" от Хенри Милър. Всички хора щяха да прочетат за отвличането ѝ, да клатят глави, да цъкат и да чукат на дърво – благодарни, че не се е случило на тяхното дете.

Пери нарече спасителя си "бебето в мъглата", тъй като не можа, а и не пожела да разбере откъде се беше взело. Видението продължи да се появява в най-неочаквани моменти и не само когато беше в беда. Вкъщи или навън, сутрин или нощем, мъглата се спускаше и я заобикаляше, сякаш държеше тя да осъзнае – веднъж и завинаги – колко самотна е всъщност.

Когато беше на деветнайсет и замина да следва в Оксфорд, тя взе тайната в куфара си. Месото и млечните продукти от неевропейските страни бяха забранени за внос, но никъде не пишеше, че това се отнася и за детските страхове и травми.

Истанбул, 80-те години

След седмица Пери се осмели и разказа на баща си за видението. Той я изслуша със сгъната кръстословица в скута.

– Значи виждаш разни неща?

– Не неща, баба. А едно нещо. Бебе.

– И къде е то?

– Ами... носи се във въздуха – изчерви се тя.

Баща ѝ помълча, помълча, пък каза:

– Ти си моята умна дъщеря. Искаш ли да заприличаш на майка си, кажи? Ако искаш, продължавай все така, пълни си главата с глупости. Очаквах повече от теб.

Сърцето ѝ се сви. Решена никога да не разочарова баща си, тя отстъпи. Не беше толкова трудно. В крайна сметка не беше докоснала видението и макар да беше видяла бебето, а след време вече го и чуваше, тя не биваше да се осланя на сетивата си. Баща ѝ беше категоричен, че бебето в мъглата не съществува. Пери стигна до заключението, че всичко е в главата ѝ, но защо ли е там, защо...

– Цивилизованият свят, Периджим, не е изграден с необоснована вяра, а благодарение на науката, разума и технологията. Ти и аз принадлежим на този свят.

– Знам, баба.

– Тогава забрави за видението и никога не го споменавай пред майка ти.

Въпреки това беше неизбежно. Ако физиката на баща ѝ имаше своите универсални закони, същото се отнасяше и за човешката психика. В мига, в който кажеш на някого да не отваря четирийсетата врата или да не наднича в шкаф, вратата се открехва и шкафът зейва. Пери наистина спази обещанието си колкото може по-дълго, но щом зърна бебето за втори път, веднага изтича при майка си.

– Защо ми казваш чак сега? – разтревожи се Селма.

– Казах на татко – преглътна с усилие Пери.

– Какво ли пък разбира баща ти! Това нещо ми прилича на джин. Някои са добри, но други са истинско проклятие. Коранът ни предупреждава да внимаваме с тях. Правят какво ли не, за да откраднат някой човек – и най-вече някое момиче. Жените са предпочитаните им жертви.

Селма прибра кичур коса зад ухото на дъщеря си. Този най-обикновен жест на обич разтопи сърцето на детето.

– Какво да правя, мамо?

– Първо, винаги ми казвай истината. Аллах вижда лъжите. А родителите са очите на Аллах. И второ, ще трябва да отидем при заклинател.

На другата сутрин посетиха ходжата, който беше известен с прогонването на зли демони. Той беше внушителен мъж с малък черен мустак и хрипкав глас. В ръката си държеше броеница от оникс, която бавно прехвърляше. Голямата му глава не беше пропорционална на тялото – сякаш някой я беше боцнал набързо, без много да мисли. Ризата му беше закопчана чак до брадата и вратът му не се виждаше.

Ходжата се втренчи изучаващо в Пери и я разпитваше за ежедневието ѝ – игри, хранене, учене, спане и хигиенни навици. Тя се смути от наблюдателния му поглед, но седеше мирно на стола и се стараеше да отговаря искрено и точно. Попита я дали наскоро е убивала паяк, стоножка, гущер, хлебарка, скакалец, калинка, оса или мравка. Пери се поколеба за мравката – може и да беше настъпила някоя или, не дай боже, цял мравуняк. Ходжата обясни, че преобразяващите се джинове се явяват като насекоми и настъпиш ли ги, без да споменеш Аллах, мигом ще бъдеш обладан.

Ходжата смъмри майката.

– Ако я беше научила да казва Фатиха [3] Първа глава на Корана. – Бел. прев. преди да излезе, това нямаше да се случи. Имам пет деца и нито едно не е срещало джин. Защо ли? Ами много просто. Те знаят как да се пазят. Ти на какво си я научила, сестро?