Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Време за обяснения нямаше, тъй като домакинът прекъсна разговора си с известен журналист и се приближи. Широкоплещест, набит и плешив, той имаше червендалестото лице на човек, който си попийва. Нямаше нито една бръчка и кожата му беше опъната от най-новите процедури за борба с остаряването. Когато се усмихваше, лицето му приличаше на маска, с изключение на едва забележима гънчица в ъгълчето на устните.

– Дойде! – радостно рече домакинът. Закачливите му сини очи я огледаха. – Какво е това на ръката ти? Да не би някой да е искал да те отвлече? Ти си виновна, защото не бива да си толкова красива!

Пери се усмихна, въпреки че шегата я накара да изтръпне. Надяваше се никой да не забележи разпрания подгъв на роклята ѝ и петното от фрапучино. Добре поне, че пръските кръв вече наподобяваха кафеникави шарка

– Имахме малко произшествие – обясни тя.

Аднан я погледна разтревожено.

– Какво произшествие?

– Нищо особено – увери го Пери и докосна лакътя му, което беше знак да не пита повече. После се обърна към домакина и възкликна: – Къщата е прекрасна!

– Благодаря, скъпа моя. Само че май ни е застигнало проклятие, тъй като бедите нямат край. Първо тръбите. Спукаха се и първият етаж се наводни. После падна гръм, повали едно дърво, а то падна право на покрива, представяш ли си! И всичкото това – през последните няколко месеца.

– Трябва ви назар бопджук [5] Синъо око, което предпазва о т уроки – Бел. прев. – предложи Аднан.

– Имаме нещо по-добро. Поканихме ясновидец!

– Наистина ли? – ахна Пери, тъй като това се очакваше от нея, макар изобщо да не се интересуваше.

Имаше усещането, че напоследък интересът към медиумите и гадателите е стигнал невиждани висини. Едва ли беше случайно, че в страна, където властваше нестабилността, се ширеше истинска мания по всякакви предзнаменования и поличби. В повечето случаи тълкуванията им се правеха от жени, но се срещаха и мъже. Истински или не, те се взираха в кристалните топки и сред хроническата политическа мъглявина и липса на прозрачност имаха социалната функция да превръщат несигурността в нещо, наподобяващо сигурност.

– Всички казват, че е страхотен – увери ги домакинът. – Той не само разговаря с джинове, ами ги командва и те му се подчиняват. Има съпруги джинове – цял харем! – пошегува се той и тъй като Пери дори не се усмихна, я попита: – Какво има? Изглеждаш така, сякаш вече си виждала джин?

Тя изтръпна. Много пъти се беше чудила дали хората забелязват, че има видения. За късмет, домакинът предпочиташе да слуша собствения си глас и продължи:

– Познавам брокери, които се консултират с него, преди да купят акции. Откачена работа, нали? Ясновидци и борса! Идеята да го поканим е на жена ми, която се побърка след онова, което ни се случи.

Преди шест месеца сто и двайсет метров товарен кораб с флага на Сиера Леоне се беше забил в крайбрежния им палат и разрушил дигата заедно с балкона с красиви орнаменти от последния век на Османската империя.

На този балкон кайзер Вилхелм II беше пил чай с пашата, известен с амбициите и възхищението си към немската култура и военна мощ. Същият този паша беше разпространил слуха, че кайзерът е мюсюлманин и че още преди да го сложат на майчината гръд, в ухото му били прошепнати началните думи на Корана. Та хаджи Вилхелм бил доживотен приятел и твърд поддръжник на исляма, което се оказало добре дошло в деня, когато османците влезли във войната на страната на Германия.

На същия този балкон млад турски наследник, лудо влюбен в избягала от болшевишката революция белогвардейска балерина, опрял пистолет в главата си и се гръмнал, тъй като семейството отказало да приеме любимата му. Куршумът минал през главата, надробил мозъка, излязъл от лявото ухо и се забил в пукнатина на стената, където останал незабелязан три десетилетия.

През бурната си история къщата била свидетел на величието и падението на герои, възхода и рухването на империи, разширяването и смаляването на граници и на мечти, превърнали се в прах, но никога не е била блъскана от кораб. Носът беше разцепил стената, пробол картина на Фахрелниса Зейд и като по чудо беше спрял пред полилея от муранско стъкло. От същия този полилей висеше малка фигурка на корабче, която да напомня за произшествието и да подсеща домакините да разказват на гостите за случката.

– О, ето те и теб! – чу се приповдигнато радостен глас. – Мислехме, че няма да дойдеш.

Съпругата на домакина вървеше към Пери. Беше видяла гостенката на излизане от кухнята, където даваше на готвача куп нови поръчки. Дизайнерската ѝ рокля беше смарагдовозелена, с висока яка и гол гръб до талията. На ръката ѝ проблясваше пръстен колкото лястовиче яйце със същия цвят. Червилото ѝ беше яркочервено, а косата ѝ прибрана на толкова стегнат кок, че Пери го оприличи на опънатата ярешка кожа на дарбука [6] Перкусионен музикален инструмент от Близкия изток . – Бел. прев. .