Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Сънищата на Пери станаха още по-страшни, а виковете ѝ – по-силни. Нощем не гасеше лампата и спеше с кехлибарена огърлица до леглото, защото беше прочела, че кехлибарът гони демоните. Нищо не помагаше. В сънищата си виждаше училища, които приличаха на затвори, и пазачи, напомнящи образите на майка ѝ и баща ѝ. Виждаше себе си покрита с личинки и изпражнения, с обръсната глава и осъдена за престъпление, което не беше извършила. Събуждаше се с разтуптяно сърце и ѝ трябваше време да дойде на себе си.

Менсур се промени. Вече не пиеше в компанията на приятелите, с които пееше стари балади и водеше политически спорове. Пиеше сам и най-верният му приятел беше мълчанието. Тялото му беше силно, той се чувстваше добре и с изключение на сенките под очите – тъмни полумесеци сред бледо небе, не показваше никакви признаци на влошено здраве.

Ала неизбежното дойде. Сутрин Менсур се събуждаше с кашлица, потънал в пот и изтощен, сякаш цяла нощ е трошил камъни. Понякога беше объркан и му се повръщаше. Стараеше се да прикрива треперенето, което разтърсваше тялото му, и не общуваше или пък говореше безспир. Пенсионираха го по-рано, тъй като стана ясно, че вече не може да работи. Заседя се у дома, а това не беше добре за жена му и по-малкия му син. Нервен, изтощен и избухлив, той наподобяваше разпростряла се империя, която се бие на два фронта: стария източен фронт, или битката с жена му, и новия западен фронт – битката с Хакан. Губещата страна и в двата случая беше Менсур.

Баща и син се караха непрекъснато, вдигаха страшна гюрултия и се обвиняваха безмилостно по време на закуска. Приличаха на пасажи мъртва риба след динамитен взрив. Отстрани изглеждаше, че се заяждат за дреболии – за грозна риза или сърбане на чай, но разривът беше много по-дълбок.

Винаги и без изключение Селма заставаше на страната на по-малкия си син. Не защитаваше и себе си така, както защитаваше децата си. Упорита и безпощадна, тя беше като сокол, който брани малките си от граблива птица. Бяха двама на един. Тоба подтикваше Пери да взима страната на баща си – ако не за друго, то поне да има равновесие. Въпреки това не държеше той да надделява в караниците. Просто искаше някакъв вид примирие, временно преустановяване на болката. Скоро след това Хакан, който така и не проумя значението на образованието, заяви, че се отказва от следването и че университетът бил тъп говедарник. За съжаление на родителите си, само за една нощ той запечата ума си още преди да го отвори. В очите му се четеше ненавист към живота му и към виновниците за неговото нещастие.

Дни наред се прибираше вкъщи само за да се наяде, преоблече и поспи. Носен като балон от вятъра, той се опита безуспешно да работи на няколко места и накрая намери смисъл в общество, наречено "Братята". Другарите му споделяха велики идеи за Америка, Израел, Русия и Близкия изток и навсякъде откриваха конспирации и тайни общества. Поздравяваха се с допир на челата и употребяваха високопарни думи като "чест", "преданост" и "правда". Цинизмът и песимизмът на новата среда допадаха на Хакан, той усвои идеите и с помощта на "Братята" намери работа в един ултранационалистически вестник. Познанията му по граматика и правопис бяха срамни, но пък го биваше в подбора на думи, показа талант в подстрекателската риторичност. Започна да пише под псевдоним и статиите му ставаха все по-крайни и агресивни в посланията си. Всяка седмица разкриваше предателите на народа – прогнилите ябълки, които трябваше да бъдат изхвърлени навреме, за да не развалят плодовете в кошницата. Евреи, арменци, гърци, кюрди, алевити – не можеше да се вярва на никой друг, освен на братята турци. Национализмът му стоеше като костюм по поръчка, а и го убеждаваше, че е гражданин на велика нация, че произхожда от висша раса и е предопределен за грандиозни дела, но не за себе си, а за народа си. Въплътен в тази идентичност, той се чувстваше силен, убеден и непобедим. Докато наблюдаваше трансформацията на брат си, Пери стигна до заключението, че нищо не напомпва егото така, както кауза, мотивирана от заблудата за илюзорно себеотрицание.

– Мислиш си, че имаш един син в затвора, нали? Aз също съм затворник в този дом! – викаше Хакан на баща си след поредния скандал на закуска. – Умут е късметлия, че не трябва да слуша дрънканиците ти всеки ден.

– Нещастник такъв, как може да казваш, че брат ти е късметлия! – изкрещя в отговор Менсур, като гласът му трепереше повече и от ръцете.

Пери слушаше с наведена глава и не помръдваше. Семейните свади приличаха на надвиснала лавина – една грешна дума и снежната грамада щеше да повлече и погуби всичко.