Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Майка ѝ се върна след две седмици. Отслабнала и със загоряло от слънцето лице. Тръшна се на дивана и започна да разказва за Мека. Думите ѝ галопираха така, както биха препускали порцелановите ѝ кончета на рафта.

– Миналата година навалицата смачкала и убила повече от хиляда поклонници в тунел. Сега бяха взели мерки. Но болестите не можеш да спреш. Разболях се много и мислех, че ще умра.

– Радвам се, че не си умряла. Добре че се върна – каза Менсур.

– Благодаря на Аллах – въздъхна Селма. – Ако бях умряла, щяха да ме погребат в Медина, близо до Пророка, мир на душата му.

– Гробищата в Истанбул са с по-хубав изглед – пошегува се Менсур. – А и въздухът е хубав, морски. В Медина щеше да наториш палма с фурми. В Истанбул може да подхраниш я мастиково дърво, я липа, я клен... И най-хубаво – някой жасмин! Ще ухаеш на парфюм.

Думите на съпруга ѝ я жегнаха като парещи въглени. Пери се разтревожи, че двамата отново ще сплетат рога, и смени темата.

– Носиш ли ни подаръци, мамо?

– Донесох ви цялата Мека!

Лицата на Менсур и Пери грейнаха по детска. Започнаха да разопаковат пакетите, фурми, мед, мисвак, одеколони, килимчета за молитва, мускус, броеници, шалове и замам в малки бутилчици. Менсур разклати една и попита:

– Как така си сигурна, че това е светена вода? Може да са ти продали най-обикновена вода.

Селма отвори бутилчицата и я гаврътна на една глътка.

– Чист замзам! За разлика от мръсния ти ум!

– Добре, добре – сви рамене той.

Пери посочи една кутия.

– Мамо, а това какво е?

В кутията имаше бронзов стенен часовник – петдесет на четирийсет сантиметра, с махало и минарета от двете страни. Можел да се програмира да бие в часовете за молитва в хиляда града по света. Селма го окачи на стената в хола, която беше в посоката кибла и срещу портрета на Ататюрк.

– Не позволявам да има джамия под моя покрив – заяви Менсур.

– А аз трябва да деля покрив с безбожник, така ли?! – не се даваше Селма

– Да знаеш, че половината ми грехове са и твои. Ако не беше домъкнала това нещо, аз не бих богохулствал. Махни го!

– Няма! Избрах го, платих го и го носих през целия път от светата земя. За малко да умра там. Вече съм хаджийка, имай малко уважение!

Пери чу за пръв път майка си да крещи на съпруга си. Реакцията ѝ беше като взрив – Селма беше жена, чийто протест се изразяваше или в стоическо мълчание, или в ядовити, но едва чути, предъвкани думи. Макар без звук, часовникът остана на стената. Но това не удовлетвори нито едната, нито другата страна.

Менсур беше намусен чак до вечерта, когато спря токът. Той се настани на масата между Ататюрк и молитвения часовник и си наля ракъ. На светлината на свещта лицето му беше призрачно бледо. Каза, че не му е добре, сложи ръка на сърцето си, сякаш да поздрави невидимо същество, наклони глава и му прилоша.

Беше получил сърдечен удар.

В този миг нощта стана още по-тъмна. Баща ѝ се свлече като картонен манекен, удари челото си в масата, вдигнаха го и го занесоха на дивана, дойде линейка, сложиха го на носилка и го закараха в спешното и в операционната сред безброй бибипкащи машини. През цялото време Пери се питаше дали това не е божие наказание. Такъв въпрос не се задава на глас и тя го премълча. Помисли си дали да не попита плачещата си майка, но отговорът я плашеше. Така ли действаше Аллах? Първо разрешава да богохулстваш и да се шегуваш без мярка, после те изчаква да си платиш, като сториш грях, и те наказва с гнева си. Това не беше ли един вид отмъщение?

Имаше още нещо, което не ѝ даваше мира. Дълбоко в себе си Пери вярваше, че поради някакви неведоми, свързани помежду си причини сърдечният удар на баща ѝ е следствие на нейния цикъл. Защо ѝ дойде толкова рано, докато майка ѝ отсъстваше? Не беше редно да се превръща, в жената вкъщи. Не беше и редно, защото, както си мислеше, колкото по-бързо растеше, толкова по-скоро баща ѝ можеше да умре.

Пери и Селма седяха на изтъркан диван в чакалнята на болницата. През прозореца се промъкваше сноп лунни лъчи, които тънеха в натрапчивия блясък на неоновите лампи. Телевизорът беше пуснат без звук и някаква жена в червена рокля с пайети въртеше колелото на късмета. За голямо нейно съжаление то спря на "банкрут". Портиерът, едър мъж с рунтав мустак и единственият, който гледаше предаването, се засмя доволно.

– Ще отида да се помоля – каза Селма.

– Може ли да дойда с теб? – попита Пери. Селма се вгледа в дъщеря си, почти надявайки се да чуе този въпрос: