Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Ще е добре, ако се помолиш. Аллах чува молитвите на децата.

Както се очакваше от добра дъщеря, Пери кимна и тръгна с майка си. С изключение на няколко наизустени за училище молитви, тя беше вярна на желанието си да е на страната на баща си по всички религиозни въпроси и никога не беше казвала А алах. За разлика от жена си, Менсур се молеше набързо и без каквато и да е церемониалност. Рядко споменаваше думата "Аллах" и предпочиташе по-светското "Танръ". Но тази нощ Пери щеше да постъпи като майка си. Беше готова дори да измени на баща си, само и само да го спаси. В тоалетната измиха устите, лицата, ръцете и краката си. Водата беше студена, но Пери не се оплака, защото това беше задължителен увод към общуването с Бога. В болничното крило нямаше стая за молитви и те се усамотиха в ъгъла на чакалнята, встрани от телевизора и жената с червената рокля с пайети, която се бореше да спечели.

Нямаха молитвени килимчета и постлаха жилетките си. Пери повтаряше като закъсняло ехо всичко, което казваше майка ѝ. Селма кръстосваше ръце на гърдите си и Пери също; Селма се навеждаше, изправяше и опираше чело в пода, Пери я следваше. Само че устните на Селма се мърдаха, а на Пери бяха стиснати. По едно време ѝ мина през ума, че на Бог това едва ли ще му хареса. Мълчаливата молитва е като празно писмо, плик без нищо вътре в него. Никой, дори Създателят, не би искал да получи такова писмо, затова след известен размисъл Пери реши да каже нещо.

Скъпи Аллах,

Мама казва, че ме наблюдаваш непрекъснато, което е

хубаво, и Ти благодаря, но това малко ме плаши, защото

понякога искам да съм сама. Мама казва, че чуваш всичко

– дори когато разговарям със себе си. Дори мислите в

главата ми. Казва, че виждаш всичко. А виждаш ли

бебето в мъглата? Него го виждам само аз, но сигурно и

Ти.

Както и да е, мислех си, нашите очи са малки и спускаме

клепачите си само за секунда. Твоите очи трябва да са

огромни и вероятно Ти отнема цял час, за да ги

затвориш, и може би тогава не виждаш баща ми –

когато се ядосам на някого, татко ми казва: "Не си малка,

значи можеш да прощаваш". Ако си ядосан на татко,

моля Те, да му простиш и да му помогнеш да оздравее.

Той е добър човек. И отсега нататък, моля Те, можеш ли

да притваряш очи, когато татко съгреши?

Обещавам да започна отново да се моля. Ще се моля всяка

вечер до края на живота си.

Амин.

Пери се разположи на жилетката си, видя как майка ѝ завъртя глава надясно и наляво, потри лице с ръце и молитвата приключи. Пери беше повторила всичко след нея и беше запечатала завинаги поверителното послание.

На другата сутрин Менсур седеше в леглото и се шегуваше с посетителите си. След няколко дни го изписаха с голяма сметка и пейсмейкър в сърцето. Посъветваха го да спре да пие и да избягва стреса – сякаш стресът беше противен роднина, когото можеш да не каниш на вечеря. Във всеки случай Менсур не искаше да чува лекарските съвети и заяви, че след като е танцувал с ангела на смъртта Азраел, вече нищо не може да го уплаши.

Тези думи също намериха място в сънищата на Пери и тя си представяше призрачния образ на баща си, който танцуваше шантава джига със собствения си скелет.

Истанбул, 2016 г.

Пери стоеше в тоалетната на крайбрежния палат и не откъсваше очи от голямото огледало с красива рамка. Привидното спокойствие, което си беше наложила в присъствието на дъщеря си, бе изместено от тревожност. Самотните риби в аквариума ѝ приличаха на анимационни герои, изоставени на необитаем остров, които обаче не мислеха за бягство. А тя дали можеше да избяга? Всекидневните навици се променят, личностите също, лоялността замира, приятелства се развалят, появяват се зависимости от какво ли не... Но най-трудно от всичко е да промениш привързаността си към някое място.

От хола се разнесе смях. Домакинът разказваше виц и гласът му гърмеше. Пери изпусна последното изречение, но по реакцията на гостите, вицът беше пикантен и неприличен.

– Ох, мъже! – полузакачливо и полуукорително рече една от дамите.

Пери стисна устни. Тя не беше от жените, които биха казали на всеослушание, с флиртуващ глас: "Ох, мъже!"

Пери винаги са я интригували хората, без значение мъже или жени, с трудно минало, невидими рани в душите и колебание в очите. Тя беше предана по природа и не щадеше време, за да се сприятелява с тях, предоставяйки им безусловна обич и вярност. Окажеше ли се в компанията на останалите хора, които всъщност бяха мнозинство, интересът ѝ бързо преминаваше в отегчение. А когато беше отегчена, единственото, което искаше, е да избяга – да се освободи от присъствието на човека, от разговора, от момента. Имаше чувството, че отегчението ще ѝ бъде компаньон тази вечер, и за да уравновеси нещата, си обеща да открие свои малки забавления, с които да се разведрява.