Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Престани! Веднага престани!

Крещеше като на малко, непослушно дете. Трепереше. Тялото ѝ отказваше да чува заповедта на мозъка да не се паникьосва или поне да не го показва.

– Пише ти се лошо, само да ми направиш нещо! – заплашително прошепна тя. – Ще отидеш в затвора. И там ще видят сметката на... – Канеше се да каже "на наглостта ти", но вместо това изрече: – Там ще ти видят сметката!

Мъжът просъска:

– Курва такава! За каква се мислиш, а?

Никой никога не я беше наричал така и думата я проряза като ледено острие. Направи още един опит. Tози път да се спазари.

– Вземи чантата. И всеки по пътя си.

– Курва! – повтори той.

Лицето му потъмня и очите му заприличаха на цепки, докато си поемаше дъх. В далечината премина кола и фаровете ѝ осветиха за миг част от уличката, откривайки ѝ шанс за бягство. Пери отвори уста да извика за помощ, но колата отмина и отново настъпи сумрак. Тя направи крачка назад.

Скитникът я сграбчи за врата и я бутна на земята. Шнолата, която държеше косата ѝ, се изтърколи на улицата с тих металически звук и главата ѝ се удари в асфалта. Странно, но не я заболя. Небето изглеждаше невъзможно далеч и приличаше на бронзов похлупак – неподвижен, тежък и студен. Опита се да стане, ръката ѝ остави кървави следи от раната. Като в забавен каданс видя как мъжът легна върху нея и задърпа роклята ѝ. Устата му миришеше на кисело – на глад, цигари и лепило. Воня на разложение. На Пери ѝ се повдигна.

Плътта, която напираше да влезе в нейната плът, принадлежеше на труп.

Това се случваше непрекъснато в града на седемте хълма, двата континента и петнайсетте милиона гърла. Случваше се зад затворени врати и сред градини, в евтини мотели и луксозни петзвездни хотели, по тъмни доби и посред бял ден. Стига да имаше кой да слуша, бардаците можеха да разкажат безброй истории. Момичета на повикване, момчета "под наем", застарели проститутки... Бити, наранявани и заплашвани от клиентите, които ги унижаваха при най-малък повод. Транссексуалните никога не се оплакваха в полицията, тъй като там ги чакаха нови унижения. Имаше деца, които се страхуваха от роднини, млади булки, които се бояха от свекърите и деверите си, медицински сестри, учителки и секретарки, подложени на тормоз от вманиачени влюбени заради отказ да отидат на среща, съпруги, които мълчаха до гроб, защото в тази култура няма думи, с които да опишеш изнасилване от съпруг. Това се случваше непрекъснато. Сексуалното насилие беше добре познато на Истанбул, който се криеше под балдахина на мълчанието и тайните, опозоряващи жертвите и оневиняващи нападателите. В град, където всички се страхуваха от външните хора, насилието идваше почти винаги от тези, които познаваме и са близо до нас.

В последвалите няколко мига сред смълчания мрак Пери се сепна като от сън само за да се озове в капана на нечий друг кошмар. Случващото се я връхлетя като отделни пластове и тя започна да се бори с мъжа. Почувства се силна, но и скитникът не се даваше, въпреки че беше толкова слаб. Блъсна главата ѝ с глава и тя изпадна в несвяст за няколко секунди. Можеше да се предаде, болката беше толкова силна, че правеше желанието да се остави на отчаянието почти непреодолимо.

В този миг с ъгълчето на окото си съзря силует. Нежен, ефирен, твърде ангелски, за да е на човек. Позна го. Беше то . Бебето в мъглата. Розови бузки, ръчички с възглавнички, яки, пухкави крачета, златисторуси, все още непотъмнели къдрици. Сладко малко дете, само че не беше. Джин. Дух. Халюцинация. Фрагмент от свръхизостреното ѝ боязливо въображение. Това не беше първата им среща.

Скитникът не виждаше духа зад себе си и псуваше, докато дърпаше припряно връвта, която служеше за колан на панталона му. Държеше жената с другата си ръка и му беше трудно да развърже стегнатия възел.

Бебето в мъглата изгука доволно. През невинния му поглед Пери съзря абсурда и смехотворната пародия на положението, в което се беше озовала. Тя се изсмя високо и предизвикателно. Реакцията ѝ стъписа мъжа и той застина.

– Дай да ти помогна – кимна Пери към връвта.

Очите му заблестяха – полузамаяно и полуподозрително. На лицето му се изписа победоносно изражение. Беше я уплашил и знаеше от опит, че страхът може да накара всеки да се предаде и коленичи. Когато се отдръпна на сантиметър-два, за да я улесни в развързването на връвта, тя го блъсна с всички сили. Скитникът се стресна, залитна и падна по гръб. Пери скочи и мигновено го ритна в слабините. Той нададе вой на ранено животно. Тя не изпитваше нищо – нито жал, нито гняв. Човек винаги се учи от другите. Някои хора те подтикват към красиви дела, други – към жестокост. Може би лепилото беше въздействало на мъжа и го беше обезсилило, или пък някаква незнайна дива енергия беше обсебила тялото на Пери, но тя се чувстваше всемогъща. Неудържима. Опасна.