Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

– Не се бой! Имам план Б! – отвърна Менсур. – Само не забравяй да сложиш кирка в гроба ми. С нея ще прокопая тунел – и готово!

Момиченцето се ококори

– Адът е много дълбок. Ако хвърлиш камъче, ще изминат седемдесет години, докато стигне дъното. Така казва мама.

– Не се съмнявам, че го е казала – въздъхна Менсур. – Но добрата новина е, че една година тук се равнява на една минута в отвъдното. И каквото и да става, аз ще те намеря! За малко да забравя – добави той с озарено лице. – Имам нещо за теб!

Бащата извади от кожената си чанта сребриста кутия със златна панделка.

– За мен ли е?

– Хайде, отвори я.

Вътре имаше тетрадка – красива, ръчно изработена тюркоазена тетрадка с пайети и огледална мозайка на корицата.

– Знам, че се интересуваш от Бог – каза Менсур замислено. – Aз не мога да отговоря на всичките ти въпроси. А и честно казано, никой не би могъл – нито майка ти, нито онова куку, проповедникът ѝ. – Менсур гаврътна чашата и добави: – Не изпитвам симпатии нито към религията, нито към религиозните, но знаеш ли защо все още обичам Бог?

Пери поклати глава.

– Ами защото е самотен, Периджим, миличката ми, като мен... като теб... Сам-самичък някъде там, горе. Няма с кого да разговаря... Е, може би наминава някой и друг ангел, ама колко забавна може да е херувимската компания? Милиарди се молят на Бог – дай ми успехи, дай ми пари, дай ми ферари, направи това, направи онова... Едно и също всеки божи ден, но никой не си дава труда да Го опознае.

Менсур напълни чашата си и продължи с тъжен глас:

– Помисли си само за реакцията на хората, когато видят катастрофа на пътя. Всички повтарят: "Да пази Господ!" Значи мислят за себе си, а не за жертвите, нали? Повечето молитви са едни и същи – пази ме, обичай ме, закриляй ме. Мен, мен и пак мен! Набожни били! За мен това е самолюбие и нищо друго.

Пери искаше да утеши баща си, но не знаеше как. Къщата тънеше в такава тишина, че и въздишка би могла да я събори. Момичето се запита дали майка му чува разговора им от стаята си и какво ли си мисли.

– Отсега насетне можеш да записваш в тетрадката всяка своя мисъл за Бог или за себе си.

– Нещо като дневник?

– Специален господодневник! – оживи се бащата. – За цял живот!

– Няма да ми стигнат страниците.

– Ами ще изтриваш предишните. Пишеш и изтриваш, душичката ми. Не мога да те науча как да избягваш лошите мисли. Аз самият не се научих. Но се надявам поне да можеш да ги изтриваш.

– И така до следващата лоша мисъл?

– Да. Новите лоши мисли са по-добри от старите.

Същата вечер Пери седна на леглото и отвори тетрадката, за да напише: "Мисля, че Бог ни се представя много малки частици в различни цветове. Мога да си построя ведър и вселюбящ Бог. Или гневен Бог, който наказва. Може и нищо да не построя. Бог е "Лего".

Градиш и разрушаваш. Пишеш и изтриваш. Вярваш и се съмняваш. Това ли имаше предвид баща ѝ? В крайна сметка нямаше никакво значение, защото, връщайки се назад в спомените си Пери беше сигурна, че е чула точно това. Съветът на Менсур само потвърждаваше онова, което беше подразбрала сама: някои хора бяха ревностни вярващи, други – ревностни невярващи, а тя винаги щеше да е по средата.

Истанбул, 2016 г.

Скитникът замахна неочаквано бързо с ножа и Пери като по чудо успя да се дръпне. Острието мина на сантиметри от корема, но сряза дясната ѝ длан. Пронизителният ѝ вик кънтеше от болка. Кръвта рукна по китката и закапа върху лилавата копринена рокля.

Сърцето ѝ биеше до пръсване, а по челото ѝ се стичаше пот. Успя да блъсне мъжа с всички сили и той залитна, тъй като не беше очаквал съпротива. Пери използва мига, за да избие ножа от ръката му. Гневният му удар в гърдите ѝ за един ужасен миг я лиши от въздух. Помисли си за дъщеря си, която я чакаше в колата, за двамата си синове, загледани в любимото си телевизионно предаване у дома. Представи си мъжа си на вечерята, заобиколен от другите гости, притеснен от забавянето им, с тревожен поглед в часовника... Осъзна, че може никога повече да не види любимите си хора, и очите ѝ се напълниха със сълзи. Колко глупаво беше да умре по такъв нелеп начин. Някои умираха, сражавайки се за родината, за знамето и честта, а тя се биеше за менте чанта "Ермес" с грешно ударение. Всъщност може би и двете да бяха еднакво безсмислени...

Скитникът я удари в корема. Пери се закашля в търсене на глътка въздух и усети, че ѝ премалява.

Успя да събере малкото си останала сила и извика: