Элиф Шафак - Трите дъщери на Ева

Менсур се засмя, ала смехът му беше тих и тъжен.

Пери го погледна и долови стаеното му недоволство, но срещу кого и срещу какво ли...

– Баба, може ли една глътка? – попита тя плахо.

– Какво? Ракъ ?

Пери кимна. Никога не ѝ беше хрумвало преди, но сега, след като го каза, за първи път изпита желание да опита от питието на баща си. Така щяха да се сближат още повече.

Менсур поклати глава.

– Ти си само на седем. Изключено!

– На осем. Tози месец ставам на осем.

– Винаги е по-добре да опиташ алкохол за пръв път у дома, с родителите си, вместо да се криеш някъде навън, но бих искал да станеш поне на осемнайсет – размисли се Менсур. – Макар че тогава може и да няма алкохол заради религиозните фанатици. Нищо чудно да изложат една-две бутилки като експонати в музея на порочните предмети. Като нацистите! Така че ще е по-добре да ти дам една глътка, преди да е станало късно.

Менсур ѝ наля малко ракъ и я разреди с вода. Пери гледаше как алкохолът се разтваря, а баща ѝ я гледаше с умиление. После вдигна чашата си и каза:

– Виждаш ли как капките се размиват? Ето така се размиваме и ние с приятелите ми в океана на невежеството. Шерефе [1] В твоя чест (тур.). – Бел. прев. !

Пери се зарадва, че се отнасят с нея като с голяма, и се усмихна.

– Шерефе!

– Ако майка ти ни види, жив ще ме одере.

Пери отпи глътка и лицето ѝ се изкриви. Какво ужасно питие! По-отвратително от всичко на света. Анасонът ухапа езика, погъделичка носа и насълзи очите ѝ. Как можеше баща ѝ да пие това ужасно нещо всяка вечер, и то с наслада!

– Обещай ми никога да не се връзваш на разни бабини деветини. Нали разбираш какво имам предвид? – рече Менсур, без да обръща внимание на намръщеното лице на дъщеря си.

– Разбирам – каза Пери, след като изпи чаша вода и хапна малко хляб, за да премахне миризмата на анасон в устата си. – Не прескачай дете, за да не спре да расте, не пукай кокалчетата на ръцете си, че така прекършваш ангелски криле, не свиркай нощем, че ще повикаш шейтана – такива неща, нали?

– Да. Всичките тези глупости. Има едно златно правило, което уважавам и искам и ти да следваш. Не вярвай на нищо, което не си видял с очите, чул с ушите, докоснал с ръцете и схванал с ума си. Дай ми обещание, че ще го следваш!

– Обещавам, баба – изчурулика Пери, тъй като много искаше да зарадва баща си.

Доволният Менсур вдигна показалец.

– Образованието ще ни спаси! Само то води към прогрес. Ти трябва да учиш в най-добрия университет в света – позамисли се кой да бъде той, и добави: – Само ти от децата ми можеш да го направиш. Учи усърдно! Спаси се от невежеството. Това е следващото ти, по-голямо обещание.

– По-голямото ми обещание, баба!

– Има един проблем обаче. Мъжете не харесват жени, които са твърде умни или твърде образовани, а на мен не ми се иска да останеш стара мома.

– Aз не искам да се омъжвам. Ще остана тук, при теб.

Менсур се засмя.

– А не, това не! Но поне обещай – и това ще бъде най-голямото ти обещание, – че няма да дадеш сърцето си на някой, който нехае за наука и знание.

– Добре, баба. Давам ти и най-голямото си обещание – Пери се замисли и попита: – Ами Бог? Не можем да го видим, да го чуем, да го докоснем. Тогава... как да му вярваме?

Менсур сбърчи вежди.

– Ще ти кажа една тайна. Като стане дума за Всевишния, възрастните са толкова объркани, колкото и децата.

– И все пак има ли Бог?

– По-добре е да има. Когато Го видя на оня свят, ще избързам да Го попитам къде е бил през всичкото това време. От памтивека ни е зарязал да се оправяме сами!

Той лапна парче сирене и задъвка ядосано.

– Баба, защо Аллах не помогне на Умут? Защо допуска това да се случва?

– Не знам, душичката ми – промълви бащата и адамовата му ябълка заподскача.

замълчаха. Пери сви пръстите на краката си и притисна пантофите към килима. По-добре беше да замълчи и да смени темата. Споменаването на по-големия ѝ брат помрачи като облак и без това невеселото настроение.

– А какво ще кажеш за рая и ада?

Беше чувала за ада. Много неща. Ужасяваше се, че баща ѝ може да бъде наказан да ври в казаните на грешниците, сред огън и жупел и сред лошите ангели – за бани.

– Aз не ставам много за рая и ако Господ няма чувство за хумор, работата ми е спукана – отивам с експреса право в ада. Но ако има, има и надежда и тогава ще дойда при теб в рая. Там имало реки с най-хубаво вино!

Пери пошепна:

– Ами ако Аллах е строг и сериозен, какъвто го описва мама?