Паулу Коелю: Победителят е сам

Не, това не се случва наяве. Трябва да му покаже, че е спокойна.

— Да поговорим. Вие купихте цялата ми стока и аз не станах, за да бягам от вас.

Той дискретно опира дулото на пистолета в гърба й. Възрастната двойка минава, поглежда към двамата и не забелязва нищо. Ето я дъщерята на португалеца. Както винаги се опитва да впечатли мъжете със сключените си вежди и детската си усмивка. Не за пръв път я виждат с непознат, който, ако се съди по дрехите, изглежда богат.

Оливия ги гледа втренчено, сякаш погледът й може да им съобщи нещо. Мъжът до нея казва жизнерадостно:

— Добър ден!

Двойката се отдалечава безмълвно — те нямат навика да разговарят с непознати или да поздравяват амбулантните търговци.

— Да, нека поговорим — нарушава мълчанието руснакът. — Не възнамерявам да предизвиквам хаос. Просто давах пример. Жена ми ще разбере, че съм тук, когато започна да й пращам послания. Няма да направя най-очевидното — да отида и да я потърся. Трябва тя сама да дойде при мен.

Ето един изход.

— Ако желаете, аз мога да й предам каквото имате да й съобщите. Стига да ми кажете в кой хотел е отседнала.

Мъжът се разсмива.

— Вие притежавате порока на всички млади — смятате, че сте по-хитра от останалите хора. В момента, в който се измъкнете оттук, ще отидете право в полицията.

Кръвта й застива. Какво означава това? Че ще останат на тази пейка цял ден? Че той накрая ще я застреля, защото може да го разпознае?

— Казахте, че няма да ме застреляте.

— Обещах, че няма, ако се държите като възрастен човек, който уважава моята интелигентност.

Добре, няма да се държи като дете. Може би трябва да му разкаже нещо за себе си. Кой знае, току-виж, успяла да събуди у него съчувствието, което винаги присъства у лудите. Да обясни, че и тя е изпаднала в подобна ситуация, макар и да не е вярно.

Край тях минава момче, което слуша музика от своя айпод. То дори не си прави труда да погледне встрани.

— Аз живея с мъж, който превръща живота ми в ад, но въпреки това не мога да го напусна.

Очите на Игор се променят.

Оливия вярва, че е намерила начин да се измъкне от капана. „Бъди умна, опитай се да мислиш за жената, която се е омъжила за този човек. И бъди честна.“

— Той ме откъсна от приятелите ми. Ревнува ме, въпреки че може да има, която си пожелае. Критикува всичко, което правя, укорява ме, че нямам амбиции. Държи сметка и на малкото пари, които изкарвам на тази сергия.

Мъжът мълчи и гледа към морето. Улицата се изпълва с хора. Какво би станало, ако тя просто скочи и побегне? Способен ли е да стреля? Дали оръжието е истинско?

Оливия усеща, че думите й са предизвикали интереса му. По-добре да не рискува с някоя лудост, защото си спомня погледа и гласа отпреди малко.

— Не мога обаче да го зарежа. Дори и да се появи най-добрият, най-богатият и щедър човек на планетата, не бих заменила приятеля си с него. Не съм мазохистка, не изпитвам удоволствие от това да ме унижават непрекъснато, но го обичам.

Усеща как дулото на пистолета отново опира в гърба й. Казала е нещо неподходящо.

— Аз не съм като този мръсник, приятеля ви! — сега гласът изразява чиста омраза. — Положил съм много труд, за да постигна всичко, което имам. Работих усърдно, понесох доста удари, но оцелях. Борих се честно, въпреки че понякога ми се налагаше да бъда твърд и непреклонен. Винаги съм бил добър християнин. Имам влиятелни приятели, на които съм засвидетелствал благодарност. С една дума, постъпвах както трябва. Никога не съм съсипвал никого по пътя си. Когато съм имал възможност, съм поощрявал жена си да прави каквото иска, а ето какъв е резултатът — сам съм. Да, убивал съм хора в идиотската война, на която ме изпратиха, но не съм загубил представа за действителността. Не съм травмиран ветеран, който влиза в някой ресторант и изпразва автомата си напосоки. Не съм терорист. Може да съм сметнал, че животът е несправедлив към мен, като ми е отнел най-важното — любовта. Но има и други жени и любовното страдание винаги отминава. Трябва да действам, омръзна ми да съм жаба, която малко по малко се сварява.

— Щом знаете, че има и други жени, и си давате сметка, че болката отминава, защо страдате толкова?

Да, тя се държи като възрастна. Дори се изненадва от спокойствието, с което се опитва да обуздае лудия до себе си.

Той сякаш се колебае.

— Не зная как точно да отговоря. Може би защото вече много пъти съм бил изоставян. Може би защото имам нужда да докажа на себе си на какво съм способен. Може би излъгах и всъщност няма други жени — само една-единствена. Имам план.