Паулу Коелю: Победителят е сам

Заради тези три точки, а и защото знае, че останалите жени, с които се конкурира, се опитват да пресилват даденостите си, тя обръща внимание само на точка „в“ от списъка. Прави гимнастика, опитва се да е във форма, избягва диетите и колкото и да е нелогично, дрехите й са дискретни. До момента тази стратегия дава резултат: изглежда по-млада, отколкото е в действителност. Надява се и в Кан да даде резултат.

Гърди, бедра, дупе. Ами нека обръщат внимание на тях в момента, щом е абсолютно задължително. Ще дойде ден, когато ще могат да видят всичко, на което е способна.

Пие кафето си и започва да разбира защо е в лошо настроение. Заобиколена е от най-красивите жени на планетата! Въпреки че не се смята за грозна, няма и най-малкия шанс да се конкурира с тях. Трябва да реши какво да прави. Това пътуване беше тежко решение, парите й са строго разчетени и не разполага с много време, за да успее да сключи договор. Първите два дни ходи на много места, раздаде биографията и снимките си, но единственото, което успя да постигне, беше да я поканят на вечерно празненство в евтин ресторант със силна музика и без хора от Суперкласата. Пи алкохол, за да се поотпусне, но попрекали и накрая не знаеше къде се намира и какво прави там. Всичко й се струваше странно — Европа, начинът, по който хората се обличат, различните езици, фалшивото веселие на присъстващите, които биха желали да са поканени на нещо по-значимо, но бяха на онова по-маловажно място, слушаха същата музика и на висок глас приказваха за живота на другите и за несправедливостта на властимащите.

На Габриела й е омръзнало да говори за несправедливостта на властимащите. Те просто са си такива и точка по въпроса. Избират каквото си искат, не са длъжни да дават обяснение на никого — затова на нея й е необходим план. Много други момичета със същата мечта (но без да имат същия талант, разбира се) навярно вече са раздали своите биографии и снимки. Продуцентите, дошли на Фестивала, сигурно са затрупани с папки, дискове и визитни картички.

Какво по-различно може да направи?

Трябва да помисли. Втори шанс като този няма да има най-вече защото е похарчила всичките си пари, за да дойде тук. И за свой ужас е започнала да остарява. Вече е на двайсет и пет. Последният й шанс.

Пие кафето си и гледа през малкото прозорче към сляпата улица. Вижда само една будка и момиченце, което яде шоколад. Да, нейният последен шанс. Надява се да е доста по-различен от първия.

Връща се в миналото, когато беше на единайсет години и участва в първия си училищен спектакъл в Чикаго, където прекара детството си в един от най-скъпите колежи. Желанието й да победи не дойде от аплодисментите на всички присъстващи — бащи, майки, роднини и преподаватели.

Тъкмо обратното. Тя беше в ролята на Лудия шапкар, който среща Алиса в Страната на чудесата. Беше минала през прослушване заедно с други момченца и момиченца, тъй като ролята беше една от най-важните в пиесата.

Първата й реплика беше: „Трябва да си подстрижете косата.“

Тогава Алиса трябваше да отвърне: „Това показва, че не сте много любезен с гостите.“

Когато настъпи дългоочакваният момент, репетиран безброй пъти, Габриела беше толкова нервна, че се обърка и каза: „Трябва да си пуснете косата.“

Момичето в ролята на Алиса отвърна със същата реплика за липсата на любезност. За спектакъла нямаше да има никакъв проблем, но Габриела осъзна грешката си.

И загуби дар слово. Тъй като Лудия шапкар беше необходим герой за по-нататъшното действие и тъй като децата не са свикнали да импровизират на сцената (макар да го правят в реалния живот), никой не знаеше какво да прави. Докато накрая, след като актьорите дълго се споглеждаха, учителката започна да пляска и каза, че е време за почивка. Накара ги всичките да слязат от сцената.

Габриела не просто слезе от сцената, а направо избяга разплакана от училището. На другия ден разбра, че сцената с Лудия шапкар е била махната и актьорите са преминали директно на играта на крокет с Царицата. Макар учителката да каза, че пропускът няма никакво значение, тъй като историята на Алиса и бездруго е много объркана, в междучасието момчетата и момичетата се събраха и я набиха.

Не за първи път си отнасяше боя. Беше се научила да се отбранява със същата енергия, с която налиташе на по-слабите деца. Това се случваше поне веднъж седмично. Но този път тя въобще не се съпротивляваше. Не промълви нито дума, не отрони и една сълза. Реакцията й беше толкова изненадваща, че атаката трая съвсем кратко — в края на краищата съучениците й очакваха, че тя ще страда, че ще вика, но тъй като сякаш не й пукаше, загубиха интерес.