Паулу Коелю - Победителят е сам

Затова дългите крака, боядисаните коси, фалшивите бюстове, пътуват стотици, хиляди километри, за да са там, пък ако ще и да прекарат целия ден на пясъка с надеждата да бъдат забелязани, снимани, открити. Искат да избягат от капана, който очаква всички жени — да се превърнат в домакини, да приготвят вечерята на мъжа си, да водят децата на училище всеки ден, да търсят някоя подробност в скучния живот на съседите, за да имат тема за разговор с приятелките си. Искат слава, блясък и разкош, завистта на съгражданите си, на момичетата и момчетата, които винаги са се отнасяли с тях като с грозното пате, без да знаят, че то ще се превърне в лебед, в желано от всички цвете. Кариера в света на мечтите, това е важното — дори и да им се налага да искат пари назаем за силикон в гърдите или предизвикателни тоалети. Часове по драматично изкуство? Не, това не е необходимо, достатъчно е да сте красиви и да имате подходящите връзки. В света на киното всичко е възможно.

Стига да успеете да влезете в него.

И всичко това, за да се спасите от капана на провинциалния град и от баналността. Съществуват милиони хора, които се примиряват със скучния си живот. Но който идва на Фестивала, трябва да остави страха у дома и да е готов на всичко — да действа без колебание, да лъже, когато е необходимо, да крие годините си, да се усмихва на хората, които ненавижда, да се преструва, че проявява интерес към досадници, да казва „обичам те“, без да мисли за последствията, да забие нож в гърба на приятелката, която се е притекла на помощ в труден момент, но сега е нежелана конкурентка. Трябва да се върви напред без угризения и свян. Отплатата заслужава всякакви жертви.

Слава.

Блясък и разкош.

Тези мисли дразнят Габриела. Не е най-добрият начин да започне деня си. Освен това е с махмурлук.

Но поне може да се утеши с мисълта, че не се е събудила в някой петзвезден хотел с мъж до себе си, който да й казва, че трябва да се облече, тъй като той има много важни дела за вършене — например да купува и продава филми.

Става и се оглежда, за да види дали някоя от приятелките й все още е там. Разбира се, че не. Те са тръгнали към „Ла Кроазет“, басейните, баровете на хотелите, яхтите, възможностите за обяд и срещи на плажа. Пет спални чувала се търкалят по пода на малкия апартамент, нает временно на прекомерно висока цена. Около тях има разхвърляни дрехи и обувки, паднали закачалки, които никой не си е направил труда да прибере в гардероба.

„Тук дрехите заемат повече място от хората.“

Разбира се, че нито една от тях не може да си позволи лукса дори да помечтае за Ели Сааб, Карл Лагерфелд, Версаче, Галиано, но тоалетите им, така или иначе, задръстват апартаментчето — бикини, миниполи, блузки, високи обувки и огромно количество гримове.

„Един ден ще нося това, което искам. В момента ми трябва само шанс.“

За какво й е този шанс?

Много просто. Защото знае, че е най-добрата, въпреки опита си в училище и огорчението, което причини на своите родители, и въпреки предизвикателствата, пред които се беше изправяла още тогава, за да си докаже, че може да се справя с преживените трудности, разочарования и провали. Родена е за победа и слава.

„А когато постигна онова, за което винаги съм мечтала, зная, че ще си задавам въпроса: дали ме обичат, защото съм аз, или защото съм известна?“

Познава хора, които са станали звезди. Противно на онова, което си е представяла, те не са удовлетворени. Липсва им увереност, изпълнени са със съмнения, страдат, когато не са на сцената. Искат да бъдат актьори, на които не им се налага да представят самите себе си, страхуват се да не сбъркат и това да сложи край на кариерата им.

„Аз съм различна. Винаги съм била самата себе си.“

Така ли е? Или всички на нейно място мислят по този начин?

Става и си прави кафе. В кухнята е мръсно, никоя от съквартирантките й не си е направила труда да измие чиниите. Не знае защо се е събудила в такова лошо настроение и с толкова съмнения. Познава работата си, беше й се отдала с цялата си душа и въпреки това сякаш никой не ще и да знае за таланта й. Познава хората, особено мъжете — те са бъдещите й съюзници в битката, в която трябва незабавно да удържи победа, защото вече е на двайсет и пет и скоро ще е твърде стара за индустрията на мечтите. Знае, че:

а) те не са такива предатели като жените.

б) никога не обръщат внимание на дрехите, тъй като единственото, което правят, е да събличат жените с поглед.

в) гърди, бедра, дупе, корем — достатъчно е те да са си на мястото, и светът е покорен.