Паулу Коелю: Победителят е сам

— Какъв е този план?

— Вече ви казах. Да разруша някои светове. Докато тя разбере, че е важна за мен. Че съм в състояние да поема всякакъв риск, за да си я върна.

Полицията!

И двамата забелязват, че приближава полицейска кола.

— Извинете — казва мъжът. — Щеше ми се да си поговорим още малко. И към вас животът е несправедлив.

Оливия разбира, че това е смъртната й присъда. И тъй като вече няма какво да губи, отново прави опит да се изправи. Ала междувременно ръката на мъжа я докосва по рамото, сякаш я прегръща нежно.

Самозащита без оръжие , или самбо, както е по-познато сред руснаците, е изкуството да се убива бързо с голи ръце, без, дори жертвата да осъзнае какво й се случва. Това изкуство се е развивало през вековете, когато племена и народи е трябвало да се изправят срещу нашествениците без оръжие. Съветската власт го е използвала, когато е трябвало някой да бъде отстранен безследно. Правени са опити да се въведе като бойно изкуство на Олимпиадата в Москва през 1980 година, но е било отхвърлено като прекалено опасно — въпреки всичките усилия на тогавашните комунисти да включат в игрите спорт, който само те владеят.

Отлично. По този начин само някои хора познават хватките.

Десният палец на Игор притиска югуларната вена на Оливия и спира притока на кръв към мозъка й. В същото време с другата ръка натиска една точка близо до мишницата и предизвиква парализа на мускулите. Няма гърчове, сега остава само да изчака две минути.

Оливия сякаш е заспала в ръцете му. Полицейската кола минава зад тях по платното за привилегированите. Дори не обръщат внимание на прегърнатата двойка — имат други неща, които да ги безпокоят сутринта. Трябва да направят така, че трафикът да не спира поради задръствания, което е почти непосилна задача. Току-що са получили повикване по радиостанцията — май някакъв пиян милионер се е блъснал с лимузината си три километра по-надолу.

Без да помръдва ръката, с която придържа момичето, Игор се навежда и с другата си ръка взема простряната пред пейката кърпа, на която трябваше да бъдат наредени безвкусните джунджурии. Ловко сгъва плата и прави импровизирана възглавница.

Когато вижда, че наоколо няма никого, много внимателно поставя безжизненото тяло на пейката. Момичето сякаш спи, а в съня си навярно вижда един прекрасен ден или има кошмари, свързани с жестокия й приятел.

Само възрастната двойка ги е видяла заедно. И ако се разкрие, че става дума за престъпление — което според Игор е трудно, тъй като няма видими следи, — ще го опишат пред полицията като рус или мургав, по-стар или по-млад, отколкото е. Няма никаква причина за безпокойство, защото хората никога не обръщат внимание на нещата край себе си.

Преди да тръгне, той я целува по челото и прошепва:

— Както виждаш, аз изпълних обещанието си — не стрелях.

След като прави няколко крачки, усеща силна болка в главата си. Нормално е: кръвта нахлува в мозъка. Реакцията е напълно естествена за човек, който току-що излиза от състояние на крайно напрежение.

Като изключим главоболието, той се чувства щастлив. Да, успя.

Още по-щастлив е, че е освободил душата от тази слаба плът, от тялото на крехко същество, неспособно да реагира на тормоза на един страхливец. Ако онази болезнена връзка продължеше, момичето скоро щеше да се почувства потиснато и тревожно, щеше да изгуби уважение към себе си и да става все по-зависимо от своя приятел.

Нищо подобно не се беше случило с Ева. Винаги бе имала възможност сама да взема решения и разполагаше с неговата морална и материална подкрепа. Когато реши да открие собствен бутик за висша мода, през цялото време й бе давал свободата да пътува — когато и където пожелаеше. Беше мъж на място и грижовен съпруг. Въпреки това тя допусна грешка — не успя да разбере любовта му, както не разбра и прошката му.

Но сега той се надява да получи посланията му — в края на краищата в деня, в който тя реши да си тръгне, й каза, че ще разруши светове, за да си я върне.

Взема току-що купения мобилен телефон с предплатена карта с минималния брой импулси. Написва съобщение.

Според легендата всичко започнало с едно неизвестно френско момиче на 19 години, което позирало по бикини на плажа за фотографите, които нямало какво да правят по време на Кинофестивала в Кан през 1953 г. Малко след това била лансирана като звезда и името й се превърнало в легенда. Бриджит Бардо. И сега всички смятат, че и на тях може да им се случи същото! Никой не разбира значимостта на това да си актриса, само хубостта е важна.