Паулу Коелю - Победителят е сам

Игор идва няколко пъти на местопрестъплението. В даден момент си мисли, че тези негови обиколки ще събудят подозрение. Решава да бъде по-предпазлив и застава на около двеста метра от мястото, опрян на балюстрадата към плажа. Той е с тъмни очила, в което няма нищо подозрително, и то не само защото е слънчево, но и защото тъмните очила на място с толкова знаменитости са синоним на статус.

Изненадан е, че вече е пладне, а още никой не е забелязал, че има труп на главната улица на града, който тези дни е център на внимание от страна на целия свят.

Една двойка се приближава към пейката. И мъжът, и жената изглеждат ядосани. Започват да крещят на Спящата красавица. Това са родителите на момичето, които й се карат, че не работи. Мъжът я разтърсва гневно. Веднага след това жената се навежда и му скрива гледката. Игор знае какво ще последва.

Женски викове. Мъжът вади мобилния си телефон от джоба, отдръпва се леко, разтревожен е. Майката разтърсва дъщеря си, но тялото не дава признаци на живот. Заобикалят ги минувачи. Сега вече може да махне тъмните си очила и да се приближи — в крайна сметка е просто още един любопитен човек от тълпата.

Майката плаче, прегърнала момичето. Един младеж я отстранява и се опитва да направи дишане уста в уста, но бързо се отказва — лицето на Оливия вече е започнало да придобива морав оттенък.

— Линейка! Линейка!

Разни хора звънят на един и същ номер. Всички те се чувстват полезни, важни, загрижени. Вече се чува вой на сирена в далечината. Майката вика все по-силно, едно момиче се опитва да я прегърне и да я помоли да се успокои, но тя го отблъсква. Някой подпира трупа и се опитва да го задържи седнал, друг казва да го остави легнал на пейката, вече е късно за всякакви мерки.

— Със сигурност е от свръхдоза наркотици — коментира един мъж до него. — Тая младеж направо се погубва.

Хората, чули коментара, кимат в знак на съгласие. Игор продължава да е безучастен. Идват лекарите от „Бърза помощ“. Той гледа как вадят апаратите от колата, как прилагат електрошок на сърцето й и как един по-опитен лекар гледа всичко безмълвно, защото знае, че вече нищо не може да се направи, но не иска неговите подчинени да бъдат обвинени в немарливост. Свалят носилката, качват я в линейката, майката се вкопчва в дъщеря си, спорят известно време с нея, но накрая й позволяват да влезе и на мига потеглят.

Откакто семейството е намерило трупа до тръгването на линейката не са минали повече от пет минути. Бащата стои объркан, не знае къде да се дене и какво да прави. Без да е наясно кой е той, същият човек, направил коментара за дрогата, отива при него и му повтаря своята версия:

— Не се притеснявайте, господине. Това тук се случва всеки ден.

Бащата не реагира. Продължава да държи телефона си отворен и да гледа с празен поглед. Или не разбира коментара, или не знае какво се случва всеки ден, или е в шок, който бързо ще го отведе в непознато измерение, където болката не съществува.

Така както се появи от нищото, по същия начин тълпата се разпръсва. Остава само мъжът с отворения телефон и другият с тъмните очила в ръката.

— Познавахте ли момичето? — пита Игор. Отговор няма.

По-добре да направи като останалите — да продължи по „Ла Кроазет“ и да види какво става в Кан тази сутрин. Също като бащата и той не знае какво изпитва — разрушил е свят, който не би могъл да изгради отново, дори да разполагаше с цялата власт в света. Дали Ева заслужаваше това? От утробата на онова момиче — Оливия, той знаеше нейното име и това го смущаваше, тъй като тя вече не беше просто лице от тълпата — можеше да се роди гений, който да открие лек за рака или да изработи такъв договор, че светът най-накрая да живее в мир. Беше ликвидирал не просто една млада жена, а и всички бъдещи поколения, на които би могла да даде начало. Какво извърши той? Дали любовта, колкото и да е силна, можеше да оправдае постъпката му?

Сбърка с първата жертва. Тя никога нямаше да стане новина, Ева нямаше да разбере посланието му.

Недей да мислиш, вече се е случило. Ти си готов да стигнеш по-далеч, върви напред. Момичето ще разбере, че смъртта му не е била напразна, а жертва в името на по-висша любов. Огледай се наоколо, виж какво става из града, дръж се като обикновен гражданин — ти вече си получил своята дажба от страданието в този живот и сега заслужаваш малко спокойствие и удобства.

Възползвай се от Фестивала. Готов си за това.

Дори да беше по бански, щеше да му е трудно да се добере до плажа. Очевидно хотелите имаха право на големи ивици, където бяха разположили шезлонгите, табелите, келнерите и охранителите си, които при всеки опит за достъп до запазената територия искаха ключовете или някакъв друг документ, доказващ, че си гост на хотела. На други места плажът беше зает от големи бели шатри, където някоя филмова продуцентка, марка бира или козметичен продукт лансират нещо ново. Наричаха мероприятието „обяд“. На него хората се обличаха нормално, като за нормално се смяташе да имаш шапка на главата, цветна риза и светли панталони за мъжете, и бижута, туники, бермуди и ниски обувки за жените.